Съпрузите веднага започнаха да живеят според Божиите заповеди, или по-точно – спазваха само една от тях, тази, в която се казва „плодете се и се размножавайте“.
Йоана девет месеца след сватбата роди първото дете, още след година – второто, а единадесет месеца по-късно – третото.
Семейството от петима души продължаваше да бъде издържано от Гергана. Пари за любимия си кръщелник и внуците не й беше жал, но жената искаше Александър най-накрая, на 29 години, да стане истински мъж.
Тя много пъти предлагаше помощ на племенника си, но той категорично я отказваше:
— Александър, няма ли да тръгнеш най-после да учиш? Все пак трябва да имаш професия! Ти си баща на много деца, Йоана — прости ми — ражда деца всяка година, няма време за работа, от един майчински в друг преминава.
Както разбирам, не смятате да спирате до тук — явно планирате голямо семейство с куп деца.
Много ме тревожи бъдещето ти и това на децата. Как мислиш да ги издържаш?
— Скоро ще стана известен — настояваше Александър. — Ще издам сборник със стихове! Има някои ранни работи вътре и нови произведения също.
Тази книга ще я разграбят като топъл хляб. Сигурен съм! В момента водя преговори с издателство.
— И как вървят нещата? – попита Гергана.
— Засега никак — призна Александър. — Не ме устройват условията им, искат прекалено много!
***
Когато Йоана забременя с близнаци, майката на Александър – Магдалена – изненадващо започна да се готви за сватба.
Александър щом разбра това, устрои истинска истерия на майка си:
— А нас на кого ни оставяш? — крещеше многодетният баща. — Мамо, ти нали искаше внуци? Ето ги — вземи ги и ги възпитавай!
Сега ще се омъжиш, ще се преместиш в друг град и ще ни изоставиш! А ако трябва някой да гледа децата? На кого ще ги оставим? Мамо, не можеш така с мен! Имам нужда от твоята помощ!
— Александър, твоите деца имат още една баба — спокойно отвърна Магдалена. — Изобщо не разбирам защо реши, че ти дължа нещо?
Цял живот с Гергана те носихме на ръце и те пазехме като кристална ваза.
Готов беше за женитба? Значи си пораснал и станал самостоятелен. Решавай проблемите си сам. Смятам че твоите капризи не са причина аз да се отказвам от личното си щастие.
Честно казано отдавна разбрах: разглезих те! Още не умееш сам да носиш отговорност за себе си – а скоро ставаш на 30!
Честно казано това много ме натъжава. Още не работиш никъде; висиш на врата на леля си; постоянно ми искаш пари. Вземи се в ръце!
Колко пъти ви казвахме с Йоана: стига вече! Три деца са напълно достатъчни – но не: решихте още нови да раждате. Пет деца! Как мислиш да възпиташ пет деца?
