— Какво значи – ремисия? Това означава ли, че е оздравяла? Никакво наследство няма да има? — питаше Александър лекуващия лекар на леля си. — Почакайте, сигурни ли сте, че няма грешка? Проверете още веднъж, всичко се случва!
— Не, грешка не може да има — увери го специалистът. — Туморът беше успешно отстранен, леля ви ще живее, дай Боже, още поне двайсетина години. Или ми се струва, или не сте много доволен?
Александър можеше да каже, че има две майки – родната си и кръстницата си.
Двете жени бяха родни сестри и заедно отглеждаха момчето.
Бащата на Александър напусна семейството, когато той беше на четири години.
Първоначално живееха много трудно и парите не стигаха за нищо. Ситуацията се промени, когато лелята на Александър – Гергана – се омъжи за заможен човек и стандартът на живот в малкото семейство рязко се повиши.
Зетят Иван плати обучението на майката на Александър – Магдалена – а после й намери добра работа при свой стар познат.
За съжаление и семейният живот на Гергана не продължи дълго – тя прекара със съпруга си само осем години преди той да почине. Цялото имущество, което Иван бе натрупал за 53 години живот, остана на Гергана.
Александър, разглезен от майка си и леля си, израсна напълно инфантилен – още на 18 реши, че е гений и започна да пише стихове и песни.
Записа се във филологическия факултет, но скоро го изключиха с гръм и трясък — преподавателите отказаха да признаят таланта му и настояваха редовно да посещава занятията като всички останали студенти и да полага изпити и творчески задачи.
В армията Александър също не отиде — леля му уреди това. След като се беше начела на всякакви страшни истории, тя използва всички свои връзки и успя любимият й кръщелник да бъде освободен от военна служба по непригодност.
И работа Александър не пожела да започне — защо му е нужно при положение че леля му пое изцяло грижата за него?
Младият мъж посвещаваше цялото си свободно време на творчество и търсене на съпруга; на 25 години вече твърдо беше решил да се ожени.
Към избраницата имаше доста ясни изисквания: най-важното беше бъдещата му жена да бъде девствена.
До себе си той мечтаеше за образована жена с фина душевност — най-добре поетеса или художничка — но съдбата го срещна с Йоана.
Хитро момиче, което само на 19 вече бе преминало през какво ли не; тя бързо разбра, че Александър е шансът й за охолен живот.
Ако екзалтирана творческа натура успяваше донякъде успешно да играе пред него, то с най-важния критерий имаше проблем: Йоана отдавна вече не беше девствена.
Майката на булката отлично знаеше какъв начин на живот води дъщеря й; затова побърза хирургически „да възстанови“ чистотата й.
Сватбата мина тържествено; Гергана подари двустаен апартамент на племенника си като направо в ресторанта връчи ключовете на младоженците.
