— Ще кажа честно, — въздъхна майката на младоженеца и погледна към снаха си, — ти не си за нас.

Лена се усмихна и сведе поглед. Чакаше Коля да ѝ отвърне нещо. Но той мълчеше.

— Може би не съм за вас, — реши да се защити Лена, — но аз няма да изграждам отношения с вас, а с него.

— Мамо, защо така… — опита се да се намеси Коля. — Просто се запознаваме, а ти вече правиш някакви заключения.

— Аз просто казах истината, — Галина Степановна отпи глътка вода и продължи да хапва от салатата си.

На Лена ѝ се струваше, че трябва да се замисли над думите на бъдещата си свекърва. Но тя реши да не обръща внимание на тази жена. Най-важното беше какво чувства нейният младоженец. А Коля днес се държеше много странно. Избягваше погледа ѝ, постоянно пишеше съобщения на някого и често въздишаше.

Заключението за бъдещата съпруга на сина си Галина Степановна направи, след като чу отговора ѝ на един въпрос.

— Умееш ли да готвиш? — попита тя.

Лена нямаше намерение да лъже, но се поколеба да отговори директно.

— Използвам доставки до вкъщи. Освен това нямам време. Обичам да пътувам.

Тогава и беше поставена оценката. На бъдещата свекърва ѝ беше все едно, но мълчанието на Коля я докосна до дълбочина.

— Наташа беше друга, — Галина Степановна погледна към сина си. — Щедра домакиня. Изкусен кулинар. Умна и красива. Домашно момиче.

Лена застина. Галина Степановна наричаше Наташей бившата жена на Коля.

— Мамо, престани. Намери кого да споменаваш.

— А какво? Да не съм казала нещо нередно? — бъдещата свекърва разшири очите си. — Тъкмо наскоро каза, че нищо в живота ти не е било по-вкусно от нейната борш.

Лена погледна Коля с напрежение. Честно казано, трябваше да стане от масата и да си тръгне.

— Хайде, — сякаш прочел мислите на годеницата си, каза Коля, — няма да седя и слушам всичко това днес. И ако решиш следващия път да си спомниш Наташа или да я похвалиш, по-добре ѝ се обади. — Последното беше насочено към майка му.

Лена го погледна с благодарност.

С Коля се бяха запознали на автобусна спирка извън града. Валеше проливен дъжд. Той спря и ѝ предложи да я закара до дома. По пътя си поговориха и си размениха номера. Решиха да се срещнат отново. След това всичко се случи така бързо, че Лена дори не разбра кога отношението им стигна до етапа на обсъждане на сватба.

Момичето не се смущаваше, че се срещаха само три месеца, както и че Коля вече беше женен преди това. Родителите ѝ на времето бяха се запознали само за месец преди сватбата и преживяха тридесет години щастлив брак. Майка ѝ казваше, че това било любов от пръв поглед, а баща ѝ също приемаше така. Искаше ѝ се да е като при родителите ѝ. Веднъж и завинаги.

С Коля се чувстваше спокойно. Той беше любезен, красив, добър и обаятелен, трудолюбив. Понякога Лена си мислеше, че ѝ липсват емоции. Тогава се опитваше да убеди себе си, че това не е най-важното в семейния живот.Идеалното семейство ѝ се представяше като спокойна пристаналща. Място, където няма никакви сътресения, изненади. Само тишина и благодат. Коля също мислеше така.

Лена обаче беше обезпокоена от това как той говореше за бившата си жена. В началото на връзката им изобщо не споменаваше нищо за нея, но около месец по-късно си отвори устата.

Наричаше Наташа домошарка, която освен да готви и да поддържа уют в къщата, нищо друго не умее. В началото любопитството на Лена я караше да иска да научи повече за бившата на годеника си, но с течение на времето Коля така често говореше за Таша, че му се налагаше да го прекъсва. Въпреки това, Лена не ревнуваше. Дори беше убедена, че годеникът ѝ никога не е обичал бившата си съпруга. Истината за развода също не беше разкрита, сякаш дори той самият не разбираше защо се е развел. Лена не го разпитваше, разумно решавайки, че миналото е най-добре да остане зад гърба им.

Думите на бъдещата свекърва не я трогнаха. Коля също не обърна внимание на мнението на майка си.

Докато изпращаше гостите, Галина Степановна взе Лена за ръката.

— Искаш съвет?

Лена нямаше нужда от съвети, но реши да изслуша жената.

— Напусни Коля. Половин година няма да мине, и ще се разведете. Той обича друга.

Лена се усмихна иронично. Беше чувала от приятелки за семейни скандали и ролята на свекървите в тях.

Тя поклати глава.

— Тогава поне не бързайте със сватбата.

Лена издърпа ръката си. Тя не възнамеряваше да слуша свекърва си, а още по-малко да се съобразява с нейните съвети. Беше очевидно, че враждебно настроената жена няма да каже нищо добро.

***

Решиха да не правят сватба. Просто подписаха документите. Коля заяви, че е по-разумно да оставят парите за нещо по-смислено — например, да си купят нова кола. Лена обаче се почувства обидена. От малка мечтаеше за пищна сватба, красива рокля, елегантна прическа. За конкурси и гости. В крайна сметка — за снимки, които да ѝ напомнят за щастливите моменти.

Вместо всичко това — само един печат в паспорта и снимка, направена с телефон, като доказателство за сключения брак. Лена се надяваше, че след подписването нещо в живота им ще се промени, сякаш с магическа пръчка.

Но чудеса не се случиха. Единственото, което се промени, беше, че спряха да ходят по кафета и ресторанти, единственото им забавление. Семейният живот на Лена ѝ се струваше скучен и безрадостен. Тя търсеше проблема в себе си, вярвайки, че не е готова за връзка.

Коля, от своя страна, беше напълно доволен. Единственото, което започна да прави, беше да мърмори за доставките на храна от ресторантите и постоянно да споменава бившата си съпруга.

— Иска ми се домашна храна. Супичка, кюфтенца, пюре с гулаш. На края — простичка салатка от краставички, доматчета и репички. Нямам повече сили да ям рукола.

Лена само сви рамене. На следващия ден поръча всичко, което Коля пожела. Но и това не го удовлетвори.

— Тази храна е приготвена без душа. Ако ти сама направиш нещо…Момичето някак си си спомни за свекърва си. Още в началото тя беше казала, че Лена и Коля не са подходящи един за друг, и го изрече след като Лена призна, че не обича да готви.

Лена не искаше да създава скандали. Реши да зарадва мъжа си. Но и ястията, които беше приготвила, не го задоволиха.

— Не се обиждай, но не е вкусно. Картофеното пюре стана на бучки. Кюфтетата са сухи. А салатата… Защо си я нарязала толкова едро? Ужасно е.

— Не се обиждай, но не е вкусно. Картофеното пюре стана на бучки. Кюфтетата са сухи. А салатата… Защо си я нарязала толкова едро? Ужасно е.

— Знаеш ли какво? – ядоса се Лена.

— Какво? – попита Коля с интерес.

— Следващия път готви сам. Аз от самото начало казах, че готвенето не е за мен. Мъча се в кухнята. Скучно ми е. По-добре да използвам времето за работа, вместо да го прекарвам пред печката.

Коля само повдигна рамене.

— Теб те интересуват само твоите клиенти. По цял ден си пред лаптопа, правиш някакви сайтове. По-добре да беше погледала филм с мен.

— Ами защото няма какво друго да правя. – Лена хвърли кюфтетата в боклука. – Ти самият нищо не искаш. Аз с удоволствие бих отишла някъде. Дори на вилата… По-добре, отколкото пак да сме затворени вкъщи. Нямам сили все-такa да стоя.

Коля се замисли и все пак реши да отстъпи. Предложи да отидат на поход с приятели, да разпънат палатки и да пекат месо. Лена се зарадва. Но радостта ѝ не беше дълга. В гората Коля само мрънкаше – веднъж му пречеха буболечките, после комарите. Остатъка от вечерта Коля прекара в палатката.

Един от приятелите на Коля, Миша, каза:

— Три години се опитваме да го изкараме някъде. Смятай това за успех. Ти си герой.

Лена, заслушана в хъркането на мъжа си, си помисли, че такъв успех – да извадиш мъжа си от дома, само за да проспи целия поход в палатката, изобщо не е за гордост.

— Нашият Коля си е домошар. Не обича да пътува. Когато живееше с Наташа… – Миша спря, но Лена махна с ръка, показвайки, че не се засяга от споменаването на бившата жена на мъжа си, вече беше свикнала. – Прекарваха всички уикенди и отпуски вкъщи. Странно, нали? Коля е добър човек. Вероятно всеки си има своето. Аз пък мога във всеки момент да тръгна за друг град. Просто защото ми се иска. Знаеш ли, най-добрите приключения са тези, които не си планирал.

Лена слушаше Миша и му се възхищаваше. Точно така искаше да живее.

Лена слушаше Миша и му се възхищаваше. Точно така искаше да живее.

— А работата?

— Какво за работата, – засмя се Миша. – Работя дистанционно. Сам съм си шеф.

— И аз. Винаги съм мечтала да не съм обвързана с дома. Завърших, сега създавам сайтове, измислям дизайни. И аз съм си шеф. Мислех, че ще пътувам. Ще черпя вдъхновение, разхождайки се из различни градове, а всъщност…

Миша се разсмя.

— Трябвало е да се запознаем по-рано.Лена се почувства неудобно. След като поговори още малко с Миша, се върна при мъжа си в палатката. Душата ѝ натежа. Може би Галина Степановна беше права. Не го каза със злоба, а просто видя това, което Лена сякаш отказваше да признае – тя и Коля не си подхождаха. Трябваше да я послуша. Сега трябваше да бере плодовете на решението си… и да се измъчва до края на живота си…

***

Лена повече не предлагаше на мъжа си да отидат някъде. А Коля вече не се дразнеше на поръчаната храна. И двамата разбраха, че няма смисъл да се опитват да променят другия. Погледът им към живота просто беше твърде различен. И макар в семейния им живот да липсваха караници и скандали, отношенията им едва ли можеха да се нарекат любов. Но Лена постоянно мислеше за Миша. Наистина ще има късмет бъдещата му съпруга – заедно ще пътуват, ще прекарват времето си весело. Защо Коля не беше такъв?

За съвет Лена се обърна към майка си. Майка ѝ, след като я изслуша, попита:

— А кой ти е казал, че щастливото семейство задължително е спокойно?

Лена се обърка.

— Но вие с татко… Вие сте спокойни и щастливи.

— Защото си приличаме. И имаме сходни интереси. А вие с Коля само се мъчите. Опитвате се да се напаснете един към друг и затова страдате. Дори спокойно ежедневие може да ти носи само горчивина.

— И какво да правя?

— Не се измъчвайте един друг – отвърна леко майка ѝ, сякаш ставаше дума за някакво момче, а не за съпруга на дъщеря ѝ. – Да се разделите не е толкова страшно, колкото да живеете без любов.

***

Лена цяла седмица мисли за разговора с майка си и стигна до извода, че в думите ѝ има известна истина. С Коля просто нещата не вървяха, макар отвън да изглеждаха като добро семейство. А Лена беше уморена от това, че сянката на бившата му жена вече половин година висеше над нея като дамоклев меч. Беше време да направи нещо по въпроса.

Реши да покани Наташа на гости. Намирането на контакта ѝ не беше никак трудно. Коля пазеше всичко, свързано със своята бивша, в телефона си и не го изтриваше, защото казваше, че това е спомен за определен етап от живота му.

Наташа, чувайки предложението на Лена, доста бързо се съгласи да се срещнат. Лена беше изненадана – мислеше, че ще ѝ бъде по-трудно да се договорят.

Когато отвори вратата, Лена застина, виждайки два огромни плика с храна в ръцете на Наташа.

— Не планирах да готвя вечеря – каза тя на Наташа.

— Здравей. Аз ще готвя. Галина Степановна ми каза, че се храните само с поръчки. Ще си развалите стомасите.

Лена не тръгна да я разубеждава в нейните изводи. Междувременно бившата жена на Коля с уверено изражение започна да разопакова продуктите, да изважда тигани и тенджери от шкафовете. Паметливо същество – все още помнеше къде какво се намира. А това, че Лена я гледа и не разбира какво се случва, изобщо не я смущаваше.

— Мъжете трябва да се хранят добре. Здравословната храна е ключът към дългия живот. Мога да идвам при вас понякога. На мен не ми е трудно. – Наташа погледна към Лена. – Мога и тебе да науча. Аз съм прост човек, нямам предразсъдъци кой на кого какъв е. Тези етикети са само в главите ни.

— Вече го разбрах това. – Лена поклати глава. Решителността и напорът на Наташа я объркаха толкова, че забрави какво искаше да ѝ каже за нахалството и да направи забележка.— Но ако не искаш да загубиш Коля, трябва да се научиш на много неща.

— Няма да преча. – Отвърна Лена, взе лаптопа и добави: – Мислех да поръчам достав… А… Добре… Готви, ако искаш. Трябва да предам проекта.

Личната среща с бившата жена на съпруга си Лена си я представяше съвсем различно.

Личната среща с бившата жена на съпруга си Лена си я представяше съвсем различно.

По някаква причина мислеше, че между тях непременно ще възникне някакво притеснение и неудобство. Може би дори обиди. Но Наташа сякаш не се интересуваше от никакви норми и правила. Интересна, малко нахална жена, която ясно знаеше какво прави. Освен това Лена изпитваше усещането, че я познава отдавна. И това не беше изненадващо. Коля говореше толкова много за нея.

Към вечерта всичко беше готово. Наташа беше подредила масата. Жената се постара с все сили, сякаш целта ѝ не беше просто вечеря, а сватбен пир.

Когато Коля се върна от работа и видя бившата си съпруга на масата, беше шокиран. Лена забеляза как очите му проблеснаха. Мъжът едва успя да прикрие радостта си.

— Таша?! Как така стана…

— Лена ме покани. – Отвърна Наташа. – Коля, измий си ръцете бързо и сядай на масата… Вероятно си гладен. Лена има нещо да ни каже.

— Не е нужно. Хапнах по пътя към дома – каза той, оглеждайки масата.

Лена се почувства излишна.

Лена се почувства излишна.

— Коля… — Наташа отмести един стол, подканяйки бившия си съпруг да седне до нея. Мъжът погледна Лена, сякаш я питаше „Защо е всичко това?“.

— Реших да поговоря… — Лена пое дълбоко дъх. – Но мисля, че няма смисъл. И без това всичко е ясно. Така че… — Лена се изправи от масата. – Ще подам заявление за развод през сайта. Това е… Днес ще отида при майка ми. Ще взема вещите си по-късно.

Докато излизаше, Лена се обърна. Помисли си, че не напразно е поканила бившата жена на съпруга си. Благодарение на нея решението да промени живота си се оказа по-лесно.

Коля обаче изобщо не направи опит да я спре. Но Лена не беше обидена. Напротив, почувства лекота в душата си. Сякаш тежък камък падаше от раменете ѝ.

Няколко дни по-късно Лена получи обаждане от непознат номер.

— Какво ще кажеш след три часа да излетим за П*******?

Лена веднага разпозна гласа на Миша и не скри радостта си.

— С удоволствие.

Животът отново ѝ се стори красив, чудесен и интересен. Миша беше прав. Всеки заслужава своето щастие.

Дереккөз