Всички се усмихнахме.
— Тук са, казах му. Всичките се върнаха при теб.
Той се огледа.
— Това не са моите рози. Моите рози сте вие.
Две седмици по-късно го изписаха.
Бизнесмен, който често купуваше цветя от него, му предложи работа и квартира.
Едно семейство искаше да го приеме.
Шофьорите събраха пари за образованието му.
Но Миро отказа.
— Искам да си остана на светофара.
— Защо? След всичко, което преживя?
— Защото там хората спират за момент. И в този момент мога да им дам цвете, усмивка… надежда. Няма по-важна работа.
Общината му издаде официално разрешение.
Днес Миро е единственият легален продавач на цветя на светофара при Лъвов мост.
Вчера спрях специално при него.
— За дамата, която никога не купуваше цветя, каза той и ми подаде роза.
— За момчето, което спасява хора с цветя, отвърнах.
— Аз не ги спасявам… Цветята ги спасяват. Аз само ги раздавам.
В епикризата му, в графа „Професия“, беше написал:
„Градинар на душите.“
И беше напълно прав.
