И така, в онази стая са подредени рафтове с различни сувенири, които Зорница е носила от своите пътувания. Освен това тя събираше фигурки – някакви необичайни, аз не ги разбирам, но Зорница беше напълнила с тях два огромни стелажа. Бижутата (много обичаше скъпоценни камъни и украшения) са в четири големи кутии върху тоалетката. Огромният гардероб е натъпкан догоре с концертните ѝ рокли. На гардероба има кутии с шапки – и тях много обичаше Зорница. В кухнята има колекция от гжели, която също ѝ беше много на сърце. Когато вляза там, винаги имам усещането, че попадам в малка пещера – толкова много неща има навсякъде, всичко блести и искри от всички страни. Само по тавана на тази малка кухничка няма нищо окачено или поставено. По всички прозорци има саксии с цветя: мушкато, теменужки, на пода – фикус и палма… Сега майка се върти насам-натам и ги полива. Част от цветята дори премести у себе си.
— Как всичко това се побира в тази мъничка двустайна? — попита Елица, пляскайки с ръце.
— Побира се — усмихна се Димитър. — Но е доста тясно.
Минаваше времето. Апартаментът на баба му Димитър – Зорница (тя имаше рядко име и много се гордееше с него) – продължаваше да стои заключен. Теодора продължаваше да преподава английски на своите студенти, макар че вече не канеше ученици у дома.
— Започнах да се изморявам, синко — призна си тя веднъж пред Димитър. — Всички пари няма да изкараш… И трябва някога да си почиваш. Реших малко да намаля работата си.
— Правилно, мамо — одобри я Димитър. — А при нас има новина! Изглежда скоро ще станеш баба.
— Ето ти на! — уж възмутено възкликна Теодора. — Решихте да ме превърнете в баба! А аз още съм млада между другото!
— Баба не е възраст, а състояние на духа — усмихнато отвърна синът ѝ.
Димитър и майка му поговориха още малко и се разделиха. А Теодора се замисли сериозно над чутото – мисли цяла вечер и цялата следваща сутрин; по обяд звънна на сина си.
— Виж какво… Трудно ще ви бъде финансово като Елица излезе в майчинство… Може би ще искате временно да се преместите в апартамента на баба? Ваш собствен още нямате…
— Мамо, недей така – ще се справим сами — каза Димитър. — Освен това до майчинството има още месец.
— Все пак попитай Елица — настояваше Теодора.
— Ще я питам — обеща той.
Като се прибра от работа, Димитър разказа на жена си за разговора с майка си.
— Това е чудесна идея! — възкликна Елица. — Няма да плащаме за квартира повече; само сметките ще покриваме – ще ни олекне значително!
— Да де… Но мама помоли нищо там да не променяме… И ремонт да не правим… — тихо каза Димитър и погледна внимателно жена си.
— Няма нужда от ремонт! Засега нямаме средства за такова нещо – нали спестяваме! — невъзмутимо отвърна Елица.
— Не знам… Нещо ме притеснява тази идея…
— Глупости! Майка ти е много великодушна! Предлага ни помощ – защо да отказваме?
Елица и Димитър обсъждаха предложението на Теодора цяла вечер и все пак решиха да опитат – твърде примамливо звучеше всичко това.
Майката на Димитър показа на младите кои рафтове и шкафове могат да ползват (освободила беше място за тях), включи хладилника (който забръмча весело след дългия престой), отвори газовия кран над старата печка в кухнята (беше го затворила за всеки случай).
— Ето ви го апартамента, ползвайте го със здраве! Печката е стараничка вече, но работи добре; а фурната направо чудесии прави! Какви баници правеше мама там ммм… Прекрасни бяха! — каза Теодора със сантиментална въздишка.— Може вашия диван спокойно тук; старият мамин го изхвърлих преди половин година вече… С една дума: чувствайте се у дома!
След като майката на Димитър си тръгна, Елица веднага започна да разопакова багажа им. Мястото в гардероба беше малко – само два рафта свободни; останалото заемаха вещите на Зорница; те миришеха силно на парфюм: сладък цветен аромат…
В банята по рафтовете стояха шампоаните на бабата на Димитър: душ гелове, кремове за лице и тяло… Елица донесе своя куп кремове и шампоани плюс пяната за бръснене на Димитър и застина нерешително:
– Димѝтрѐ… може би ще прибера всичко бабино в един голям чувал? Нашето няма къде иначе… Чувала ще сложа под ваната ако трябва… Не го изхвърлям все пак… Чуждо е някак неудобно…
– Прибирай щом трябва… какво друго остава? – сви рамене Димитър.
И в стаята трябваше малко разместване: гардероба… коридора… кухнята…
Невъзможно беше всичко свое да наредят без изобщо да променят досегашния ред; затова по едно време Елица все пак реши първо да попита Теодора къде най-добре би било да прибере любимите статуетки на Зорница…
