— Не искам да танцувам по нейната отвратителна свирка! — заяви Елица на съпруга си.
— Ще трябва, — отвърна Димитър. — Или виждаш друг изход? Аз не.
— Но това е абсурд! Глупост! Безумие!
— Какво искаш от мен? — въздъхна Димитър. — Не мога да вляза в главата ѝ и да подредя всичко така, както ни се иска.
— Отивам да събирам нашите вещи, — каза с каменен глас Елица. Вътрешно цялата трепереше от гняв.
— Елица. Почакай, седни. Не бива толкова да се нервираш в твоето положение, — каза Димитър, хвана я за ръката и я настани на дивана. Тя приседна и веднага се разплака, облегната на рамото на мъжа си.
— Хайде де, не плачи, — повтаряше Димитър, милвайки я по главата като малко дете. После внимателно избърса сълзите от бузите ѝ и добави: — Ще измислим нещо. Обещавам.
— Обещаваш ли? — попита Елица.
— Обещавам, — твърдо отвърна Димитър, макар че самият той нямаше никаква идея по въпроса. А всъщност според него проблемът изобщо не заслужаваше такова внимание. Но жена му беше разтревожена. А заради Елица беше готов на всичко.
***
Димитър и Елица се ожениха преди три години, а преди това бяха заедно повече от година. Решиха да живеят под наем в апартамент. Преди сватбата Елица живееше с майка си в малък двустаен апартамент, а Димитър също живееше под наем – с майка му имаха старо споразумение: щом стане достатъчно голям да живее самостоятелно, веднага ще се изнесе.
Теодора – майката на Димитър – работеше като преподавател по английски език във висше училище, а също така водеше уроци у дома и по скайп. Учениците ѝ бяха безброй; беше истински преподавател от Бога и името ѝ се предаваше от уста на уста. Подготвяше кандидат-студенти за прием във вузове, помагаше на ученици със затруднения по английски език и успяваше периодично да води уебинари за желаещите да задълбочат знанията си. Беше много дейна жена – не обичаше да стои без работа – а Димитър… малко ѝ пречеше. Съвсем мъничко.
— Сине… Разбираш ли, че когато решиш да водиш тук приятелките си ще ни стане доста тясно? Все пак сме само в двустаен апартамент; имам ученици вкъщи плюс онлайн занятия във висшето училище – помниш ли тази година всички ми ги преместиха дистанционно? Трябва ми пълна тишина… — усмихнато каза веднъж Теодора на Димитър.
— Шегуваш ли се? — престорено засегнато отвърна синът ѝ.
— В никакъв случай! Просто лек намек…
— Аха… тънък намек за дебели обстоятелства… — засмя се Димитър. Познаваше майка си добре: щом започне такъв разговор – дори уж шеговито – значи трябва да го вземе насериозно.
И го прие сериозно: намери квартира и започна самостоятелен живот. Тогава беше на двадесет и четири години и току-що бе завършил университета. Все още не водеше момичета вкъщи; имаше краткотрайни увлечения, но нищо сериозно до степен запознанство с майка му. А мечтаеше за семейство – затова веднага след дипломирането започна работа и почна да спестява пари.
— Да плащам квартирата и едновременно да спестявам ще е трудно… — размишляваше сам със себе си Димитър.— Но е вярно: отделният живот е по-добре! Защо досега не съм мислил така? А чак когато майка ми започна недвусмислено да намеква…
След две години срещна Елица; след още една година сключиха брак. По това време почина Зорница – майката на Теодора (бабата на Димитър). Нейният двустаен апартамент в същия град бе заключен от майката на Димитър с обяснението: няма никога нито да го отдава под наем или продава или дори ремонтира.
— Това е спомен от моята мама… Нека всичко остане както е до най-малкия детайл! Не бедствам чак толкова та квартиранти там… Това би било варварство; тогава нищо няма да остане от жилището! А тази обстановка ми е много скъпа – напомня ми за мама…
Обстановката в бабиния апартамент Димитър помнеше добре – често посещаваше Зорница там.
— Знаеш ли… все едно музей е там! Апартаментът е двустаен: в едната стая има бабиният диван (там тя спеше), телевизорът й и сервантът; а в другата стои пиано – някакво рядко специално пиано; специалното столче помня как преди десет години мама го поръчва някъде специално подарък за рождения ден на баба ми… На отсрещната стена висят куп снимки от концерти награждавания пътувания… Баба ми хич не беше обикновена жена: доста известна сред определени среди пианистка; преподавателка в консерваторията лауреатка от много конкурси; излизала е често с концерти пътувала много…
