Датата на сватбата неумолимо наближаваше, но колата си стоеше на мястото. Диана малко се успокои, решавайки, че Павел няма да я продава. Но се беше отпуснала твърде рано. Само няколко дни след като си отдъхна и пусна ситуацията, Павел изведнъж заяви:
„Диана, проблем с колата — развали се направо на пътя. Трябваше да викам пътна помощ и я закарахме в сервиз. Засега ще ходим пеша. Казаха, че ремонтът ще излезе колкото самата кола.“
В нея всичко изведнъж замръзна — значи все пак я е продал. Беше ѝ обидно до сълзи, че мъжът ѝ дори не се е посъветвал с нея и всичко е скрил. И Диана реши, че това няма да остави така. Кредитът беше на нейно име, плащаха го с Павел поравно, така че той нямаше право да разполага с автомобила както си иска.
Дойде денят на сватбата и Диана не бързаше с приготовленията. Павел пък беше целият нервен и напрегнат, постоянно я пришпорваше и повишаваше тон. А тя нарочно се гримираше по-дълго от обикновено и няколко пъти се преобличаше.
Накрая всички бяха готови. Таксито пристигна и двойката тръгна към тържеството. Калина блестеше с най-хубавата си усмивка и скъпия тоалет. Младоженецът до нея изглеждаше съвсем незабележим в обикновения си костюм. Но Калина — странно — се държеше до вече съпруга си по-скромно от всякога: говореше тихо и гледаше надолу към пода. Диана едва се сдържаше да не избухне в смях при тази сцена — истински вълк в овча кожа.
Но рано беше да чака кулминацията на вечерта. Гостите ядяха, пиеха, произнасяха тостове за щастието на младите. Павел също бе отпил малко и вече леко развеселен хвалеше сестра си пред някой от роднините на младоженеца:
„Да, Калинка ни е майсторка и умница! И бродира чудесно, отлична домакиня е! А готви така вкусно — пръстите да си оближеш! И красавица е! Вижте само!“
Венета важно кимаше при думите на сина си и се вееше с кърпичка. Диана наблюдаваше водещия — весел мъж, който ръководеше празника.
„А сега моля всички най-накрая да връчат подаръците си!“ — провъзгласи той. И Диана стана.
Павел първоначално дори не обърна внимание на това. Но когато всички утихнаха, гостите започнаха да шушукат помежду си и сред този шум ясно прозвуча възмутеният вик на булката. Тогава той вдигна погледа си и онемя: Калина крещеше срещу жена му под светлината на прожекторите и опитваше да измъкне нещо от ръцете ѝ.
Павел се хвърли към центъра на случващото се, а след него затича Венета.
„Върни го бе, крадло!“ — съскаше булката дърпайки ръката на Диана; а тя само се усмихваше спокойно без да пуска здраво стискания празничен плик.
Павел хукна към жена си и откопчи сестра си от нея:
„Павле! Жена ти ни открадна парите от подаръците! Кажи ѝ веднага да ги върне и вън оттук! Не ми трябва крадла на празника ми!“
Мъжът погледна към съпругата си:
„Диана… вярно ли е това?“
Тя само сви рамене:
„Отчасти вярно е… Скъпи мой, взех само това което ми принадлежи по право! Нашата кола ти продаде тайно зад гърба ми; а парите ти сестра ти ги профука за себе си… А мен дори не ме уведоми за нищо! Това човешко ли е? Как мислиш? Кредитът беше мой; плащахме го двамата еднакво… Половината са мои — тези пари няма как да ги дам за твоята сестра.“
Сега вече Павел и Венета сграбчиха Диана под ръце; мъжът просъска:
„Не можеше ли този въпрос у дома да го решим? Задължително ли беше сцена точно тук?“
Диана се измъкна рязко назад:
„Не може — защото този дом вече е само мой! Ти избра още когато зад гърба ми направи тази далавера… Вещите ти ще ти ги донеса после; сама ще подам молба за развод; а парите остават при мен! Ако ти или роднините ти опитате номера пак — мога спокойно до съд да стигна: продаде общо имущество без мое знание… Щем-не щем ще делим: както кажеш… Аз предпочитам всичко веднага честно да приключим.“
Венета сякаш беше готова със зетката й направо бой да започне както дори дъщерята ѝ; мъжът който явно за първи път вижда истинската страна на жена си… Павел гледаше втренчено жена си безмълвно после въздъхна тежко:
„Диана… Заради такава дреболия ли ще развалиш брака ни?“
Тя присви устни:
„Скъпият ми – особено много май не страда по въпроса когато слушаш майка ти вместо мен… Защо аз трябва след такова предателство още до теб стоя? Днес продаде колата – утре нож в гърба ли ще забиеш? Не благодаря – предпочитам всичко наведнъж.“
И тя напусна празника със своето… На душата ѝ бе гадно – всъщност никак не й харесваше така грубо решение но разбираше: иначе нямаше шанс… В друга ситуация може би мъжът щеше прошка някакси измоли – но такова тя нямаше намерение никога повече да прощава.
Парите които успя обратно от сестрата му прибере Диана дори не похарчи – отдели ги специално за бъдеща покупка жилище… Апартаментът където живеяха двамата бе собственост на леля й която им го бе дала безсрочно под условие ако искат един ден могат сами изкупят… Така там остана сама – просто смени ключалките…
А Павел се върнал при майка си където между другото живееща бе още Калина със своя мъж… Толкова хора натъпкани в двустаен апартамент – истинско удоволствие… Скоро осъзнал какво голяма грешка допуснал слушайки майчински наставления – опитал пак при жена каещо лице покаже но тя дори прага му повече не отвори…
В крайния резултат той напуснал дома майчин – взема под наем едностайка без ремонт кара маршрутки до работа проклинайки денят когато продаде колата разруши живота си само заради капризната сестра която между другото след четири месеца вече разведена останала…
