Венета се появи у тях вкъщи вече по вечерно време, когато вечерята беше приключила, кухнята подредена, а тялото натежаваше и се отпускаше след работния ден. Дойде без предупреждение, без да се обади – просто застана на прага и звъня на вратата, докато не ѝ отвориха.
Честно казано, Диана първо си помисли, че е станало нещо лошо. Сърцето ѝ щеше да изскочи от гърдите от тревога. И Павел също изглеждаше притеснен. Не очакваха гости, а още по-малко толкова шумни и настойчиви.
Венета обаче сякаш не виждаше нищо необичайно в постъпката си. Влетя в коридора, пъхна якето си в ръцете на Диана и сама се запъти към кухнята, където първо отвори хладилника, извади сок и утоли жаждата си директно от опаковката. Едва след това благоволи да съобщи целта на посещението си.
Седна на стол, кръстоса крака и погледна сина си:
– Павел, стана! Калина ни ще се жени! Щом разбрах – веднага дойдох при вас. Онзи нейният ѝ е предложил днес. Каза да започваме подготовката за тържеството. Представяш ли си каква новина!
Павел гледаше майка си с известно съмнение. Познаваше сестра си много добре и вече сега (ако това изобщо не беше шега) съжаляваше бъдещия зет. Калина беше, както се казва – „без цар в главата“. За това момиче нямаше писани закони и правила – най-малкото дете, любимата дъщеря. Тя смяташе, че целият свят трябва да се върти само около нея.
Заради прекалената родителска любов тя бе пораснала груба, дръзка, взискателна и леко истерична. Детският ѝ навик да измолва всичко със сълзи остана с нея и като възрастна жена. Често устройваше „концерти“ на родителите: ако случайно отказваха да изпълнят поредната прищявка на Калина – тя пищеше, тропаше с крака, хвърляше предмети и плачеше докато не стане на нейното.
Затова беше странно изобщо че ще се омъжва – всички нейни гаджета именно затова я избягваха: познаваха характера ѝ. „И кой ли е този смелчага?“ – осмели се да попита Павел майка си повече от учтивост отколкото от любопитство; отдавна бе престанал да помни имената на ухажорите на сестра си.
– Ох ти все ще се шегуваш! Добро момче е той – не е богат особено много, но нашата Калина обожава! А тя покрай него… направо ангелче! Явно е влюбена щом така се променила.
Диана прихна със смях и заслужи укорителния поглед на Венета:
– А ти недей така да се смееш! Не всички имат твоя късмет! Калина колко време щастието си търси… Сега най-важното е сватбата да мине добре! Между другото затова дойдох – сами знаете ние с баща ви не печелим кой знае колко… Та цялата надежда е във вас деца – разходите ще ги делим наполовина!
Усмивката веднага слезе от лицето на Диана; Павел също остана изненадан:
– Чакай малко мамо… Какви разходи? Нека Калина въвлече жениха… Ние какво общо имаме?
Венета махна с ръка:
– Как ме слушаш? Пари няма той! Беден е – живее в общежитие някъде по селата му са роднините… И недей така Павле… По-добре така отколкото цял живот сама да стои! Та значи още късметлия е нашата Калина!
– Радвам се за Калина разбира се мамо… Но пари нямаме…
– Да бе Венета… Всичко дадохме за кредита наскоро го изплатихме най-сетне… – добави Диана подкрепяйки мъжа си.
Майката го изгледа продължително после кимна:
– Добре де ще измислим нещо… Има време още ама гледайте много пари да не харчите ей така знае ли човек…
Каза това пак пи сок направо от кутията и излезе без дори довиждане.
Разбираемо след тръгването ѝ двамата имаха доста за обсъждане; говориха почти до сутринта преди най-накрая да заспят едва призори. В крайна сметка едва не закъсняха за работа а Диана направо задряма в офиса докато я хвана началничката й точно по време на тази приятност.
Добре че началничката им беше разбираща жена — поскара й се малко но после й домиля изпрати я вкъщи със заръчване това повече никога да не става.
Сънлива Диана благодари тихичко тръгвайки към дома надявайки се поне там хубаво да поспи. Но какво бе учудването й когато пред входа видя колата на мъжа си а у дома чу силния глас на Венета — явно Павел също решил почивен ден но защо майка му беше тук оставаше загадка.
За щастие входната врата скърцаше тихо — Диана успя незабелязано да влезе вътре застинайки в коридора внимателно слушайки какво говореше Венета на сина си:
– Павле всичко уредих вече — колата ти продаваме парите даваме за сватбата на сестра ти! Купувач имам готов значи подготви документите синко!
– Мамо ама как без кола? На Диана до работа й трябва час и половина с автобус!
– Жена ти може пеша малко — няма страшно! Сватбата на сестра ти по-важно ли е или какво? Казах вече няма отказване — твой братски сински дълг е това ще го изпълниш!
Щом чу тези думи Диана тихичко излезе обратно затвори внимателно качи един етаж нагоре там изчака докато Венета напусне апартамента чак тогава слезe пак шумно така че мъжът й чу че тя вече e вкъщи.
Жената очакваше той самият да сподели за визитата и искането на майка му но той мълчеше което я напрягаше допълнително — никак не й се разделяше с колата която бяха изплатили наскоро след толкова усилия. Реши просто да чака а ако Павел нищо не каже — тогава тя ще действа както намери за правилно.
