«Николай!» — извика Мария, когато го видя с непозната жена

Колко унизително и несправедливо това ми се стовари.
Истории

— Тичам, Елена. Скоро ще предам. Разбрах ви! Да, да, разбрах.

— Ето! Благодарение на теб получих забележка от началството. Ще си поговорим вкъщи с теб. Не се отпускай, скъпи мой! — заплаши съпругата му. — Върви догонвай твоята Гергана, не е стигнала далеч в такъв сняг. А аз ще тичам към офиса.

Мария хукна към клиента, а в главата си кроеше планове как да разобличи съпруга си. Честно казано, не му вярваше особено. И версията му беше някак слаба. Имаше много несъответствия. Но до истината щеше във всеки случай да стигне.

Вечерта, когато се прибра вкъщи, Мария първо поиска от мъжа си номера на шефа му.

— Защо ти е? Да не би да не ми вярваш? — смути се Николай.

— Вярвам ли? Каква глупост. Искам да знам със сигурност! Не се тревожи, ще говоря тактично. И ако не си виновен и сутринта ми каза истината, всичко ще е наред. Ако ли не — моли се засега, скъпи мой.

— Може би няма нужда… Някак неудобно е — несигурно промърмори Николай.

— Трябва, Николай, трябва. Млъквай вече.

Мария смело набра номера на шефа.

— Здравейте, Асен! Мария ви безпокои — съпругата на Николай. Да, вашият Николай — прав сте! Знаете ли, случи се една странна ситуация: днес видях мъжа си в работно време в чужд квартал с непозната жена. Не бихте ли могли да хвърлите светлина върху това? А? Така ли! Наистина ли! Разбрах ви. Не възразявам изобщо. Благодаря ви за разяснението! Поздрави на Гергана! И на внука ви също! Между другото как се казва вашият внук? — изведнъж се засмя Мария.

Николай наблюдаваше много внимателно жена си докато тя разговаряше с шефа му и чак когато тя се усмихна леко се отпусна.

— Представяш ли си – а внукът му се казва Тихомир! Еха! Добре тогава – реабилитиран си ми като съпруг. Хайде да вечеряме, скъпи мой. И следващия път ме предупреждавай къде ходиш из града – че току-виж станало някоя беля!

И едва месец по-късно Мария научи цялата истина за своя съпруг – ужасна и неприятна истина.

Възрастната съседка ѝ разказа, че Николай отдавна тича до седмия етаж при младата самотна Анна, която преди три месеца беше родила синче.

Такъв е животът понякога… А онази среща в затрупания със сняг град не беше случайност – тя бе знак за жена му.

Мария подаде молба за развод.
А Николай се премести на седмия етаж.

Продължение на статията

Животопис