«Николай!» — извика Мария, когато го видя с непозната жена

Колко унизително и несправедливо това ми се стовари.
Истории

– Е, слушам те, приятелю. Какво ще ми разкажеш? – Мария вече беше готова да удари на място своя благоверен, но засега се сдържаше, искаше първо да разбере подробностите.

– А ти самата какво правиш тук? Ти също трябва да си на работа в момента. А? – смръщи вежди Николай, като изведнъж си спомни, че ѝ е съпруг.

Мъжът винаги смяташе, че нападението е най-добрата защита.

– Аз съм на работа! Още и въпроси ми задаваш! Носех документи на клиент – Мария размаха папката пред носа на съпруга си. – Но заседнах тук наблизо. Я не увъртай, а отговаряй!

– А аз… Шефът ме прати…

– Далече ли? – изсъска Мария. – Отдавна трябваше. Аз бих изгонила такива специалисти веднага. Работният ден отдавна започна, а той се мотае някъде с всякакви Гергани.

– Чуй ме! Опитвам се да ти обясня – прати ме тук Асен.

– Кой? – засмя се жена му. – Какъв Асен?

– Началникът ми. Постоянно ти говоря за него. Просто никога не ме слушаш. Прати ме да помогна на дъщеря му. Таксита въобще не вървят сега. Градът е блокиран от задръствания. А дъщеря му с внучето… тоест със сина си трябва спешно да отидат на лекар. Разбра ли?

– Още не много ясно. Хайде де, формулирай мисълта!

– Та шефът ме прати тук – при дъщеря си. Даде ми адреса им: „Отиди и им помогни да стигнат до поликлиниката.“ И аз заседнах също така! Оставих колата недалеч от вкъщи и реших да ги заведа до мястото пеша. Даже не знаех, че се казва Гергана!

– Много важно уточнение! Особено предвид нашите обстоятелства.

– Знаеш ли какво си помислих току-що? Цялото това семейство е малко странно! – Николай нервно се изкикоти. – Бащата Асен, дъщерята Гергана… Интересно ми е как ли са кръстили внучето? Йордан или Калин?

– Николай, а защо тази Гергана се държа толкова дръзко? – замисли се Мария.

– Не знам… Може би тя като баща си ни смята всички за своя прислуга? – подхвърли Николай своята версия.

– Николай! Я погледни ме в очите! – нареди Мария, забелязвайки колко е нервен съпругът ѝ.

– Защо? – изплаши се той.

– Гледай ме в очите! – изръмжа жената.

Но точно тогава толкова неподходящо звънна мобилният телефон. Шефката искаше да разбере защо Мария още не е предала проекта на клиента.

Продължение на статията

Животопис