«Николай!» — извика Мария, когато го видя с непозната жена

Колко унизително и несправедливо това ми се стовари.
Истории

Решавайки да остави засега колата си тук, водена от дълг, тя се втурна със злополучната папка към офиса на клиента.

Газейки в снега и задъхвайки се от бързото и тежко вървене през дълбоките преспи, жената бавно, но сигурно се приближаваше към целта си, като междувременно опитваше да се свърже с аварийната служба. Но при тази пътна обстановка и това не беше лесно.

Изведнъж Мария застина на място.

Това, което видя на десетина метра пред себе си, никак не можеше да се подреди в логична картина в съзнанието ѝ. Дори ѝ се стори първоначално, че се е объркала.

Напред по тротоара, гъсто затрупан със сняг, млада жена с мъка буташе детска количка. А ѝ помагаше не кой да е, а… съпругът на Мария.

— Николай?.. — промълви тя объркано и почти шепнешком. — Какво става тук?

А после се окопити и извика с пълен глас:

— Николай!

Мъжът подскочи и започна да се оглежда наоколо в търсене на жена си. Гласът ѝ нямаше как да бъде сбъркан с друг.

Щом видя Мария, която с грозен вид вече приближаваше към него, Николай сякаш се сви, смути се и дори леко отстъпи назад от жената с количката, която с интерес започна да оглежда непознатата наближаваща жена.

— Николай, скъпи мой, какво става тук? — най-сетне стигайки до мъжа си и странната му спътница попита Мария и започна да се обмахва с папката като с ветрило.

Въпреки студеното време потта течеше по Мария като река.

— Ами… нищо… Просто реших да помогна… Виждаш сама — навсякъде не е разчистено, бедните майки с колички дори по тротоара не могат да минат.

— Това го разбирам. Зле е положението ни в града с пътищата. Питам пак — коя е тази жена? — посочи Мария непознатата. — И защо по това време не си на работното си място, ами си в съвсем другия край на града? И то с някакви непознати жени! Коя е тя?!

— Тази ли? — Николай учудено погледна онази жена, която внимателно слушаше разговора им и каза: — Да бе… между другото — как ви казват?

— Как така? — сепна се тя. — Ей това вече минава всякакви граници! Казвам се Гергана. А останалото ако Николай прецени за нужно ще ви каже сам.

С горд вид тя продължи напред с количката и детето си, а мъжът беше готов за сериозен разговор със съпругата си.

Продължение на статията

Животопис