— Еха, каква работа! Да не би да съм затънала? — с досада промърмори Мария, усещайки как колелата на малкото ѝ „пежо“ се въртят напразно, затъвайки в бяло-кашавата смес от натрупалия през нощта сняг.
— Защо изобщо тръгнах насам? Знаех си, че някъде ще заседна. Целият град е затрупан до ушите. Никъде не чистят, какъв хаос!
Тя направи още няколко безуспешни опита да излезе от снежния капан. Но всичко беше напразно.
Мария слезе от колата и скептично огледа мястото на принудителния си престой.
— И сега какво да правя? Не мога да оставя колата, трябва да викам помощ. А документите вече ме чакат, а аз стоя тук.
Днес шефката беше пратила Мария да занесе проектите на техния постоянен клиент. С това обикновено се занимаваше Лидия — младо и пъргава жена. Но днес тя беше взела почивен ден. И правилно е направила. С оглед на това, което ставаше по улиците на града, късметлии бяха само онези, които не бяха излизали от вкъщи.
Мария набра шефката и ѝ описа подробно ситуацията.
Тя беше много недоволна.
— Какво смяташ да правиш, Мария? Клиентът чака проектите. Може ли все пак да стигнеш пеша? Далеч ли е офисът?
— Не е далеч. Два квартала са само. Но не мога да оставя тук колата, разбирате ме, Елена. Точно по средата на пътя съм спряла. Сега ще пробвам да се обадя на мъжа ми — неговата кола е по-мощна от моята. Може би ще дойде и ще ме измъкне. Ако не стане — ще викам пътна помощ.
— Мария, както искаш го решавай този проблем! Моля те! — кресна в слушалката началничката ѝ. — И по-бързо!
— Ще мисля какво да правя! — отвърна тя унило и затвори телефона.
— Ей че късмет! Все аз попадам в някакви истории… — с раздразнение каза Мария.
Телефонът на мъжа ѝ звънеше настойчиво, но така и никой не отговори за нейно нещастие.
— Ето ти късмет! Когато трябва най-много — никога не можеш да се свържеш! Все едно агент някакъв! — възмути се жената. — Добре де, тази вечер ще си поговорим… Ще видиш ти!
Мария критично прецени ситуацията отстрани. Всъщност уличката, в която бе заседнала колата ѝ, не беше натоварена с движение – тиха и спокойна беше. Самата тя бе минала оттук само заради едно: да спести малко време и да избегне задръстването по главната улица. Само че никак не бе оценила сериозността на снежния хаос тази сутрин.
