— Изглежда, че е наследил характера на баща си. Но ти няма да останеш излъгана. Аз съм счетоводител с четиридесет години стаж. Ще те науча да смяташ.
Така започна пътят към възстановяването. Галина изготви план. Без скандали, без сцени. Невена играеше ролята на любяща съпруга, като събираше доказателства: касови бележки, извлечения, кореспонденции. През нощта, докато Иван спеше, тя фотографираше всичко подозрително и го качваше в облака.
Успоредно с това започна да се възстановява. Завърши курсове, намери дистанционни проекти, върна се в професионалната си сфера. Юриста нае Галина — „зъл, скъп и ефективен“.
През нощта апартаментът приличаше на капан. Тишината не успокояваше — тя тежеше. Тикането на часовника звучеше като изстрели. Всеки шум от съседите будеше подозрение. Невена лежеше с отворени очи и усещаше как сърцето ѝ бие глухо и силно. Иван хъркаше до нея, въртеше се от една страна на друга и това я изпълваше с отвращение.
Понякога не издържаше и ставаше — боса, на пръсти, като крадла. Отваряше неговата чанта, преглеждаше джобчетата, вадеше бележки от бензиностанции, торбички от ресторанти. Сканираше ги, снимаше ги и ги изпращаше в облака. Хитростта ѝ бе показана от Галина.
Веднъж намери разписка от бижутериен магазин. Медальон — бяло злато. Цената беше половината ѝ заплата. Затвори очи, притисна листчето до гърдите си и после внимателно го върна обратно. Сърцето ѝ подсказваше: не е за нея.
Всяка сутрин започваше с усмивка — фалшива, но безупречна. Гладеше ризи, пържеше яйца и шепнеше: „Успех днес, мили мой“.
