– Предай на Христо, а той после ще ми ги върне, когато се прибера – каза Александър по телефона.
– Със същия успех мога и аз лично да ти ги дам – отвърна Виктория.
– Познавам те аз! После няма да мога да си ги взема от теб!
Христо беше техен общ приятел. Често се срещаха и излизаха заедно. Семействата им бяха близки. Затова Виктория даде парите на Христо, но все пак поиска разписка.
– Виктория, каква разписка? Какво ти става? – усмихна се Христо. – Ще върна парите на Александър както трябва! Нали сме приятели!
Виктория даде парите. Напразно го направи. Когато Александър се върна, звънна и поиска парите за колата.
А Христо с най-невинно изражение заяви, че нищо не е виждал и не знае за никакви пари.
Втори път Виктория даде парите с разписка. И го направи само за да се откаже той от претенции към апартамента и най-накрая да я остави на мира.
Случвало се е, на шега, Виктория веднъж си направи сметка кой издържа семейството им? И излизаше, че тя го прави.
Да, Александър работеше и носеше заплата вкъщи. Но имаше слабост към скъпи вещи, елитни напитки и хубава – тоест много скъпа – храна.
Тоест каквото донесеше, харчеше го за себе си. А понякога посягаше и към джоба на Виктория, но тогава кой ли е броял това?
Освен това беше възмутен от размера на определените му издръжки. Първо подаде иск за бащинство спрямо голямата дъщеря. Оказа се негова. После и за малката. Също негова.
А пред всички парадираше как можело децата да не са негови. След тези му крясъци момичетата започнаха да го страхуват.
Имаше още един случай: когато на Виктория ѝ се наложи спешно да излезе по работа (тогава разводът още не беше факт, но вече наближаваше), децата отказаха да останат с баща си.
Но Александър не се задоволи с парите, които измъкна от Виктория; ядосан беше също така, че не успя да оспори издръжките. И като финал на цялата тази история поиска половината апартамент.
***
– Ох, а какво ще ми направиш? – високомерно попита Александър.
– Какво ли? – усмихна се Виктория. – Започвай да броиш!
Апартаментът! Имаш право само на половината от онази част, която представлява разликата между стойността на старото жилище и новото!
А старият апартамент беше купен с пари от моите родители! Това могат да потвърдят самите те, аз самата, сестра ми и нейният съпруг!
Виктория награди бившия си съпруг с още една усмивка.
– Колата е моя; стойността ѝ получи два пъти – половината по разписка: тук въпроси няма.
А другата половина предадох лично на Христо пред входа му посред бял ден под камерите за наблюдение! Специално ходих после да проверя записа; даже ми показаха кадрите.
Ясно се вижда как давам парите без плик или конверт.
А Христо твърди със заклет поглед, че въобще не е бил в града тогава! Ето защо ще подам жалба за измама.
Така че неприятностите няма да са само твои — ами и твоят приятел ще пострада! После ще ти благодари „за помощта“.
Александър опита да възрази нещо, но думите му секнаха в гърлото.
– А втората жалба ще бъде за заплаха над живота и здравето ми! Всички твои заплахи са записани като аудио — ще ги приложа към жалбата.
И сега — децата! Издръжката ще плащаш задължително; а родителските права ще ти бъдат отнети! Нали сам заплашваше дъщерите си!
Александър преглътна нервно.
– И още един факт: Анна дойде при мен онзи ден и ме помоли: „Може ли просто да наричам татко ‘Александър’? Не го обичам — страх ме е от него! Не искам такъв баща!“
Александър хвана сърцето си.
– Свободен си! – каза Виктория. – До среща в съда!
