Александър се замисли:
– В интерес на истината, удобно е!
После това се шегуваха:
– Ще пробием дупка и ще сложим вита стълба, и ще имаме двуетажен апартамент за голямо и щастливо семейство!
– Ако ни позволят, – така Александър намекваше, че не е особено въодушевен от толкова близкото съседство.
Но работата беше свършена, а витата стълба остана само на шега.
Когато Маргарита навърши пет години, а Анна беше на дванадесет, се случи нещо, което сложи край на по-нататъшното съществуване на семейството.
Александър тъкмо се беше върнал от не особено успешен курс и по тази причина трети ден празнуваше „деня на шофьора“, като беше порядъчно почерпен. А Виктория организира нещо като кухненско събиране с момичетата от работа.
В кухнята седяха четири жени. И в непринуден разговор прекарваха времето си.
И Александър започна да разказва нещо, като леко изопачаваше фактите. Както обикновено ставаше, Виктория възкликна:
– Ох, какво говориш? Не беше така! – усмихна се и започна да разказва отначало как всъщност е било.
Съвсем обикновена ситуация, само че реакцията на Александър беше меко казано странна.
– Защо ме прекъсваш? Кой е господарят в тази къща? Как изобщо си посмяла да ми затваряш устата? Коя си ти въобще?
Трябва да се отбележи, че Виктория беше ниска и стройна – живото ѝ тегло едва ли надхвърляше петдесет и пет килограма.
От тласъка на Александър Виктория буквално падна от табуретката и се удари в стената. А Александър скочи и поиска… с крак… лежащата в безсъзнание съпруга си…
Точно тогава моментално реагира Албена, която наскоро се бе избавила от мъж-тиран. Тя грабна табуретка и я разби в гърба на Александър.
Съзнанието – вън!
А Гергана с Албена подеха Виктория, взеха момичетата от детската стая и избягаха при сестрата на Виктория един етаж по-нагоре.
На следващата сутрин Александър пристигна с цветя пред вратата на сестрата на Виктория и започна да моли за прошка, оправдавайки се с помътняване на съзнанието и лошо самочувствие.
Може би действително е било така – помътняване плюс няколко чашки по случай празника – но преди това Александър никога не си бе позволявал дори да повиши тон срещу жена си. А сега…
– Няма да подам жалба срещу теб само защото не искам да развалям досието за децата. Анна иска да стане полицай.
Но повече няма да живея с теб! Само развод – друго няма! – заяви Виктория.
Тази вечер той си събра багажа и замина пак на курс, а когато се върна след две седмици, вече беше напълно различен човек.
Обиди и заплахи валяха като из ведро. Заплашваше както Виктория, така и децата им.
Първият път Виктория остана без думи, но после спокойно записваше всички заплахи с диктофон. Ако не жалба до полицията – поне малко страх за споразумение.
Разведоха ги без много формалности. Само че Александър отказа да напусне апартамента.
– Аха! Дръж си джоба широко отворен! Аз тук съм адресно регистриран! А при развода имам право на половината!
– Каква половина? – възмути се Виктория. – Александре, този апартамент купихме с парите от продажбата на предишния ни дом; а за него моите родители дадоха парите!
– Но го купихме по време на брака! И твоята кола между другото също!
– Но колата сама знаеш купих със свои пари!
– Знам… И какво от това? – замисли се той за миг. – Ето ти предложение: ти ми даваш половината стойност на колата и аз нямам претенции към апартамента!
През цялото това време работех; носех заплатата вкъщи! Така че сама разбираш…
Виктория продаде колата честно раздели парите наполовина и реши да ги даде вече бившия си мъж; но той пак замина командировка.
