Виктория завърши специалност логистика на международно ниво и започна работа. Започна да трупа опит.
Първо напусна офиса и започна да работи от вкъщи. После се устрои във втора организация, а след това пое по свой път.
Регистрира се като самостоятелен предприемач и сама свързваше клиенти с превозвачи, печелейки прилични комисионни.
А бракът вече беше на пет години.
— Виктория, не е ли време вече да си имаме дете? — попита Александър.
— Ами още не сме събрали пари за апартамент, — усмихна се Виктория.
— Ето ти стимул!
Но към този въпрос се включиха и родителите на Виктория.
— Дъще, ние събирахме пари да купим вила, — каза майката на Виктория, — но сега като си помисля, че трябва да ходим някъде, нещо да правим…
С татко ти решихме да ви дадем тези пари! Можете да купите двустаен апартамент!
— Мамо? — изненада се Виктория. — Вие не печелите толкова много, откъде са парите?
— Дъще, събирахме ги много години! — усмихна се майката. — Мечтаехме за вила, но сега като помисля… няма смисъл!
Разбира се, апартамента взеха не ново строителство, а от вторичния пазар и имаше нужда от ремонт. Но доходите на Виктория плюс заплатата на Александър стигнаха за малък ремонт.
И точно тогава им се роди дъщеря – кръстиха я Анна.
— Това е моят дар от небето! — гордееше се Александър с дъщеря си. — Аз го поисках, аз се постарах и ме възнаградиха за труда ми!
Виктория искаше да каже: може ти да си се старал, но парите за апартамента дадоха моите родители – но предпочете да премълчи. Най-важното беше новоизпеченият баща да е щастлив.
Малко дете на ръце – това не е причина човек да потъне изцяло в домакинството. Виктория продължи работата си като логистик.
Вече имаше изградена база постоянни клиенти, които звъняха с въпроси. Но малкото дете – искаш или не – изисква време и внимание.
Тогава Виктория си спомни за Гергана – момичето с което учиха логистика заедно. И ѝ предложи работа в тандем.
Гергана работеше в една фирма и едва свързваше двата края със заплатата си; все не ѝ стискаше смелостта сама да поеме риска. Затова прие предложението на Виктория с радост.
Животът вървеше спокойно напред. Когато Анна стана на седем години, се появи Маргарита. А по това време Виктория и Гергана вече бяха напреднали професионално и трябваше да привлекат Албена от конкурентната фирма.
По изпитана схема – с Маргарита под мишница – Виктория продължаваше работа без прекъсване, без обаче да забравя грижата за Анна.
Не можеш нарече живота ѝ скучен през този период. Всичко сама правеше; всичко зависеше от нея самата. А Александър както обикаляше цялата страна по работа – така продължи и занапред.
Когато беше у дома разбира се помагаше донякъде, но помощта му беше чисто символична: домакинството просто не беше неговото поле; никой особено не разчиташе на него така или иначе.
Виктория можеше само понякога вечерите без деца да оставя момичетата при баща им; макар че най-често по път към приятелките си ги оставяше при собствената си сестра.
Добре е в двустаен апартамент… но когато можеш малко повече усилия положиш и вземеш тристаен – двустайният започва бързо да ти отеснява!
Напрегнаха се! И то как само!
— Александър! Това е истински късмет! Йорданка – сестра ми – купи апартамент в нов блок! И тя тристаен!
— Предай ѝ поздравленията ми… — измърмори Александър уморено след поредния курс из страната.
— Разбрах че точно под нейния още има непродаден апартамент! Какво ще кажеш?
— Какво „Какво ще кажа?“ — не разбра Александър.
— Да купим жилище точно под сестра ми? Ще ходим един при друг на гости; ще пращаме децата при тях за преспиване? — намигна му Виктория. — Още сме млади!
