– Каква половина? – възмути се Виктория. – Александър, този апартамент го купихме с парите от продажбата на предишния, а за него моите родители дадоха парите!
– Но е купен по време на брака! И твоята кола, между другото, също!
– Но колата, ти сам знаеш, си я купих със свои пари!
– Знам, и какво от това? – той се замисли, пресмятайки нещо наум. – Ето какво ти предлагам. Ти ми даваш половината от стойността на колата и аз не претендирам за апартамента!
– Престани! По-ниско няма накъде! – извика Виктория.
– Имам право! – изкрещя Александър. – И ще се боря за правото си!
– Александър, поне външно остани човек!
– Аз съм човек и това звучи гордо! – заяви Александър.
– Само не казвай, че се гордееш с това, което вече направи? – Виктория поклати глава.
– Трябваше да се уверя и се уверих! И това също беше мое право! – каза надменно Александър. – А сега искам половината апартамент!
– Но нали се разбрахме, че няма да претендираш за апартамента, ако ти дам половината стойност на колата! На моята кола, забележи!
– С разписка! – ухили се криво той. – А преди това няма как да докажеш нищо!
– Александър, обръщам се към остатъците от твоята съвест!
– С половин апартамент съвестта ми ще е наред! – усмивката му стана още по-широка.
– Значи по добрия начин не искаш? – Виктория леко наклони глава и погледна бившия си мъж изпод вежди.
– Имам право върху това имущество! И ще го получа!
– Александър, последно те питам: ще пробиеш дъното или все пак ще останеш човек?
– Ох, само ми почни да заплашваш още! – засмя се той. – Ще видим в съда кой ще пробие дъното и кой ще остане човек!
Твърде много гледаш телевизия! В сериалите ти няма капка истина!
Но суровата реалност ще те научи да бъдеш покорна жена! Ако изобщо някой те погледне вече!
– А сега ме чуй добре, пиленце! – Виктория се изправи и леко се усмихна. – Пееше добре досега, но забравяш едно: ти си обикновен шофьор на камион макар и международен превозвач, а аз имам две висши образования и куп познати сред които има юристи!
И вече съм се консултирала! Знай само едно: опитах да решим всичко мирно, но щом реши да играеш твърдо — чака те адът!
***
Виктория и Александър се познаваха още от ранната младост. Макар че той беше с три години по-голям от нея, момичетата тийнейджърки рядко харесват връстници. Всъщност бяха приятели в една компания.
Така стана — може би защото бяха познати отдавна — но между тях възникна чувство малко по-силно от приятелството. Накрая едва дочакаха Виктория да завърши университета и веднага сключиха брак.
Макар образованието й като счетоводител да беше ценно, душата на Виктория не лежеше към сметки и баланси. Можеше разбира се да започне работа по специалността си — но душата й копнееше за друго.
И би потиснала този порив… ако не бе изникнала възможност.
— Виж какво — каза веднъж Александър когато младото семейство обсъждаше бъдещето си — Виктория аз работя като международен шофьор: три седмици в курс из Европа после седмица у дома. Тук ще завиеш от скука.
А аз говорих с нашите момичета логистички — вземат добри пари! Докато аз пътувам учи логистика; после сама мен ще пращаш по курсовете ми!
— Това са пет години обучение! — намуси се Виктория.
— И какво? — сви рамене Александър. — Поне няма да скучаеш; мен ще чакаш по-лесно; а освен това ще разбираш колко трудна е моята работа и каква отговорност носиш зад волана!
