«Не си тръгвай, обичам те» — прошепна Полина, притискайки се до Мила

Нейната добрина е трогателно смела и болезнена.
Истории

А веднъж се притисна до Мила – не си тръгвай, обичам те.

Надежда първа забеляза – Мила се е променила, просто е разцъфнала! Фигурката ѝ стана изваяна, бузите ѝ поруменяха, онова, което я загрозяваше, сякаш се изглади, белезите от изгарянията направо се стопиха пред очите. А щом види Мила Иван, веднага навежда поглед и бузките ѝ пламват. Изглежда и Иван започна да я заглежда – момичетата в сестринската си шушукаха, явно наистина няма дим без огън!

Веднъж Иван повика Надежда в кабинета си. Усмихнат:

– Надежда, имам важна работа с вас. Трябва да изберем време – искам да отбележа едно събитие с колектива. Ще се женя. Не съм търсил нарочно, но явно Господ ми помогна от небето – изпрати ми любима жена, а на дъщеря ми – грижовна майка. И специално на вас благодаря за това чудо – че ми пратихте такова съкровище един ден на помощ.

Някои тихо шушукаха, други мислеха, че на страшната Мила ѝ е провървяло неописуемо. Някой я нарече хитра подмазвачка, която ще се намърда навсякъде. Но повечето колеги искрено се радваха за Иван и Мила. Каква красива двойка са само! А Полина гледаше щастливо ту единия, ту другия.

Мила прегръща Полина и тихо ѝ прошепва:

– Виждаш ли онова облаче на небето? Мама ни гледа и се радва, че не плачем и ни е добре.

А Полина тихичко ѝ отвръща: „Ти приличаш на мама – ти си красива и добра! Обичам те! Никога не ме оставяй!“ Добротата осветява всичко около себе си като слънце. И в лъчите ѝ се ражда щастието.

Заповядайте да последвате канала ми – ще има много интересни истории и забавни видеа.

#разкази

#истиниотживота

Продължение на статията

Животопис