— И по-малко приказвай с тях, не се разпилявай! Шефът вече приключва съвещанието, хайде, Мила, по-бързо — извика след нея Надежда и продължи нататък да наставлява другите медицински сестри. А как да не приказваш? Мила влиза в стаята — бабата вляво плаче. Мила я хваща за ръка, разпитва я, утешава я — иначе не може, иначе сърцето ѝ ще страда, че не е изслушала бабата. На Мила винаги ѝ е жал за всички, а мнозина мислят, че това е слабост или угодничество. Нека си мислят — какво да се прави. Когато излезе на работа първия ден, Надежда ѝ даваше наставления. И се спъна на стълбите. Мила веднага се втурна да ѝ помогне да стане, а който видя това — веднага реши: „Угодничи си на Надежда!“
След съвещанието главният лекар повика Надежда при себе си:
— Надежда, имам една молба към вас, нужна ми е помощ. Нашата детегледачка се разболя, а Полина кашля и е кисела — няма да я водим на градина днес. Изпратете ми за един ден някоя сестра вкъщи; утре ще дойде баба ѝ.
— Добре, Иван, ще ви изпратя новата — Мила. Тя е добро момиче и още не е много натоварена с работа.
Главният лекар си тръгна, а Надежда все мърмореше под носа си: „Сестричка му прати! Я виж ти!“ Иван ни е млад мъж — вдовец с малко дете. Миналия път му пратих Диана и тя веднага си въобрази нещо и после все около него се въртеше. А и той все поглеждаше към нея; Диана никак не е кротка! Не — този път ще пратя Мила при него. Тя е добра девойка — нека поседи с детето му. А и така изглежда, че никой няма да я загледа особено… А на Иван му трябва специална жена — майка за дъщеря му! Не може всякакви фльорци да го отклоняват от правия път!
Мила отиде при Полина с радост — тя много обича деца. За съжаление няма братя или сестри.
