«Сватбата ще бъде на вилата ми… тоест нашата с Любка Александров вила!» — гордо обяви Йордан почти без да заеква

Каква неочаквана, трогателна и вдъхновяваща промяна!
Истории

Брат ми сякаш беше пораснал и станал по-широк в раменете, а погледът и гласът му бяха толкова уверени.

Той извика на кучето:

— Ласка, ела тук, не плаши гостите!

После се обърна към момчето: — Захари Витошки, запознай се, това е сестра ми Елица, нейният съпруг Горан Василев и дъщеря им Каролина Колев. Ще покажеш ли на Каролина Ласка? Хайде, вървете да играете…

На верандата, след Йордан Симеонов, излезе едно дребничко слабо момиче с очила.

— А това е моята Любка Александров. Бившият ѝ съпруг Преслав Камчийски ѝ подари тази вила. После Преслав Камчийски си отиде от този свят, а аз дойдох тук за вещите на мама – всичко стана толкова бързо с тази продажба. И ние с Любка… всъщност разбрах, че не мога да я оставя сама… такава е историята.

Йордан Симеонов гледаше Любка Александров влюбено, тя него също – нямаше нужда от повече обяснения.

Но след като отпразнуваха сватбата на Йордан Симеонов и Любка Александров, а децата се бяха наиграли до пълна умора и Любка тръгна да ги приспива, Елица не издържа:

— Йордан Симеонов, ти си голям човек! Радвам се за теб, но как реши изведнъж?

— Виждаш ли, работата е там… Когато пристигнах тук, Любка беше напълно объркана – тя се страхува повече от мен от всичко. Разплака се от самота и ми разказа как Преслав Камчийски започнал връзката им без любов още когато тя току-що беше излязла от дома за сираци и се нанесе в дадения ѝ апартамент. Тогава забременяла – млада била и го обикнала истински; първата ѝ любов. А той я взел за жена от съжаление – защото тя няма никого. Първоначално не разбрала това; когато осъзнала причината искала развод. Но тогава Преслав Камчийски вече бил болен – купил ѝ тази вила като подарък; бързал да успее навреме – така поискал прошка…

— Наистина невероятен подарък – вила плюс мъж към нея! — засмя се Елица, но като видя строгия поглед на Йордан Симеонов към себе си спря да се смее…

Брат ми Йордан Симеонов вече не може да бъде разпознат – много се е променил. Все пак вече има семейство: Любка Александров чака дъщеря им; а Захари Витошки помни баща си – Преслав Камчийски беше добър баща и към Йордан Симеонов винаги се държеше добре.

Йордан Симеонов дори спря да заеква; всички негови комплекси някак изчезнаха. Той вече е най-силният у дома; носи отговорност за всички останали и мисли последно за себе си…

Истинската любов и искреното желание да направиш близките си щастливи правят един мъж много по-силен, уверен в себе си и добър.

Продължение на статията

Животопис