Винаги помагаше на всички, никога не отказваше, дори оставаше вечер, ако някой трябваше да му оправи компютъра до сутринта. Каквото и да е било с жена му — това си е лично, а чисто по човешки ми е жал за момчето, още нямаше и четиридесет. Казват, че отдавна имал проблеми с вените и ето каква беда се случи…
С брат си Йордан Симеонов Елица известно време не общуваше, той по принцип не беше много разговорлив, и изведнъж й се обади и, заеквайки и смутен, направо я изненада:
— Елица, з-з-каня теб и Горан Василев на сватбата ми… т-тоест на нашата с Любка Александров… елате след две седмици в събота… ще можете ли?
Елица си помисли, че Йордан Симеонов всъщност освен нея почти няма роднини, а и тя също няма много близки хора, затова реши да отиде.
— Йордан Симеонов, разбира се ще дойдем! Прати ми адреса къде ще празнувате и в колко часа да сме там. Много се радвам за теб!
На Елица веднага й изплува споменът как майка му го караше да се жени и как той изобщо не се съгласяваше. В училище имаше приятелка Десислава Пиринки — седяха на един чин. Само тя го разбираше истински и Йордан Симеонов беше убеден, че ще се оженят.
Но Десислава Пиринки не мислеше така — след училище и университета се омъжи за друг мъж, а Йордан Симеонов като най-добър приятел покани на сватбата си.
Йордан Симеонов страшно преживя това тогава и каза тогава, че повече никой друг не му трябва. Интересно кой ли е това момиче сега — как успя да спечели сърцето на един такъв верен човек като него?
— А къде ще бъде сватбата? Не ми отговори! — повтори Елица; разбра по гласа му колко е развълнуван.
Но Йордан Симеонов изведнъж почти без да заеква гордо каза:
— Сватбата ще бъде на вилата ми… тоест нашата с Любка Александров вила! Елате към петнадесет часа. И вземи Каролина Колев със себе си — тя е почти на една възраст с моя Захари Витошки.
— Как така на твоята вила? Какъв твой Захари Витошки? — първоначално нищо не разбра Елица; тонът на брат й направо я шашна.
— Елате на сватбата ни пък после аз и Любка Александров всичко ще ви разкажем старателно… добре ли? — пак някак необичайно уверен й каза брат й почти без да заеква…
Разбира се Елица започна донякъде да подозира какво става, но научи всичко със сигурност чак когато пристигнаха.
Когато пристигнаха пред къщата им изскочи голямо радостно куче с размахана опашка; след него хукна момче. На прага вече стоеше Йордан Симеонов — толкова променен беше че Елица дори първо не го позна.
