Учеше го насила, после го уреди на работа при познати във фирма за продажба на медицинска апаратура и винаги контролираше живота му. А сега, без майка си, беше като изгубен, сякаш просто се носеше по течението, както някога тя го беше насочила…
– Наистина ли? А к-к-кой иска да купи, твой познат ли е? Това е страхотно, защото тази вила изобщо не ми трябва. П-п-плащам само вноските, а парцелът е целият обрасъл и къщата без стопани скоро ще се р-р-разпадне напълно. Но с непознати не исках да имам работа – могат да измамят, сама р-р-разбираш – зарадва се Йордан Симеонов и дори почти не заекна от такава радост.
– Тогава той ще ти се обади и сами ще се разберете кога искате да отидете да я видите, добре? Мисля, че изобщо не е нужно лично да ви запознавам – казва се Преслав Камчийски, ще ти пратя телефона му, за да знаеш че той ще звъни…
На Преслав Камчийски вилата на Йордан Симеонов много му хареса и бързо уредиха сделката.
Елица наистина много се учуди колко бърза Александър Живков – вилата на Йордан Симеонов не беше кой знае какво, а Александър Живков дори не пожела да разгледа други варианти. Просто беше доволен, че е зарадвал жена си и толкова.
После Елица излезе в отпуск, а когато се върна остана изненадана – имали нов компютърен специалист: Павел Места.
– Ужас просто! Александър Живков починал! Представяш ли си? – казаха ѝ момичетата от отдела. – Откъснал му се тромб, а уж още млад човек… Ей такива работи! Така и не се ожени официално – все не можеше да си поживее!
– Ама той беше женен! Просто си изгуби паспорта и в новия не му сложиха печат – каза някой.
И всички започнаха да обсъждат какъв бил още онзи Александър Живков – колко момичета бил подвеждал.
– А жена му не знаела ли е че кръшка?
– Странно наистина… цял месец живя при Виктория Бургаски. Нима жена му нищо не подозираше?
– Излъгал я бил: казал ѝ че има дълга командировка в региона до нашето линейно предприятие – каза един от момчетата и всички избухнаха в смях.
– Хора! За покойник или добро или нищо! – отбеляза началничката им и разговорът стихна.
Човекът вече го няма… няма смисъл повече да го обсъждат…
Честно казано на Елица ѝ стана жал за Александър Живков. Беше страхотен компютърен специалист и въобще добър човек — винаги готов да помогне.
