– Някой от твоите познати да не продава вила? – неочаквано попита Елица техния компютърен специалист, докато ѝ инсталираше нова програма. – Всички вече разпитах, искам да купя евтина, жена ми отдавна иска вила.
– Женен ли си? – изпусна Елица от изненада и дори си прикри устата с ръка – колко неудобно се получи.
– Ами да, защо? Имам и син, Захари Витошки, учи в пети клас.
Елица кимна, без да знае какво да каже.
В работата всички смятаха Александър Живков за ерген и той беше минал през Бог знае колко връзки.
Живя при Лаура Ковач и тя вече се готвеше да се омъжи за него, но после по някаква неясна причина се скараха и се разделиха. Самата Лаура Ковач, бършейки сълзите си, смяташе себе си за виновна, че с Александър Живков не им потръгна, но какво да се прави.
После беше Златка – тя беше с около пет години по-възрастна от него и мнозина се радваха за нея, че са се събрали с Александър Живков. Но пак нещо стана между тях; Златка не искаше да обсъжда темата с никого – само каза, че вероятно е твърде възрастна за него.
Много от по-възрастните жени в организацията дори съжаляваха Александър Живков – ето на момчето все не му върви в любовта. А той всъщност бил женен отдавна! Какъв хитрец! И бабаит! Но това си е негова работа – какво я интересуваше Елица изобщо от живота на Александър Живков и неговите жени!
Тогава изведнъж Елица си спомни, че нейният трети братовчед Йордан Симеонов отдавна мислеше да продаде вилата още почти веднага след като майка му почина.
Той самият тази вила никак не я обичаше; ходеше там само заради майка си. Тя постоянно го молеше за разни услуги: ту тревата да окоси, ту продукти да занесе, ту оградата да поправи. А Йордан Симеонов още от дете беше такъв човек – никога не отказваше помощ; просто не можеше да пренебрегне молбите ѝ.
Още повече че винаги е бил домошар и необщителен; силно заекваше – като малък куче го нападнало и той много се изплашил. После станало ясно, че кучето просто искало да играе с него, но заекването така или иначе останало…
– Александър Живков, ще проверя – може би има един вариант; вилата е доста обикновена, но сигурно няма да е скъпа – точно както ти търсиш – обеща Елица.
И забеляза колко много това зарадва Александър Живков…
Йордан Симеонов разбира се сам никога сериозно не бе продавал вилата; той по принцип не беше особено активен човек.
Още докато майка му беше жива тя все го подтикваше напред в живота.
