— Сега ще тръгвам, — Мила вече започна да се изправя.
— Добре, добре, миличка, повече няма да говоря така, — спря я бившата ѝ свекърва. — Не съм те поканила да се караме. Искам да ти предложа нещо. Хайде, ще напиша завещание на твое име, а ти ще ме вземеш при себе си да живея. Мила от изненада само повдигна вежди и не можа да каже нищо.
— Ами какво? Апартаментът ми е хубав, все на теб ще остане. Иначе разни хитреци тичат насам-натам, предлагат ми договор да подпиша, искат уж да се грижат за мен заради апартамента. Мисля си — подпиша ли договора, ще ме отровят. Току-що преди теб беше една такава — прави се на грижовна и състрадателна. Не им вярвам аз. А теб те познавам. Е? Ще ме вземеш ли при себе си? Апартаментът ми е хубав… — Не-е-ет! — проточи Мила. — Имам свекърва, която цял живот се е грижила за нас и обичаше вашия внук като свой собствен. Не-е-ет!
Мила стана и бързо излезе от апартамента. Дори в коридора още чуваше как бившата ѝ свекърва крещи и проклина всички по света.
Четете моите разкази и оставяйте коментари.
Харесайте страницата и се абонирайте за канала.
Уважаеми абонати, споделяйте моите разкази във вашите социални мрежи чрез бутона „сподели“. За мен това е много важно.
