Мила получи писмо от бившата си свекърва. „Вече бях забравила за съществуването ѝ“, помисли си Мила. Не ѝ остана време да го прочете, затова го пъхна в чантата си и побърза по задачите си. С първия си съпруг Мила живя четири години, роди син и подаде молба за развод. После няколко години се питаше: „Къде ли са били очите ми? Защо се омъжих за този глупак?“ Съпругът се оказа стиснат, егоист, мързеливец и мамин син.
Докато живееха само двамата, всичко това изглеждаше забавно, но след раждането на детето стана непоносимо.
След безполезни разговори и опити да му повлияе, Мила подаде молба за развод. „Няма да ти платя и стотинка издръжка, ще умреш на улицата“, крещеше бившият съпруг. „Къде ще намериш друг такъв добър мъж“, пригласяше му бившата свекърва. Но Мила, въпреки предсказанията на бившия си съпруг, оцеля, не поиска издръжка, забрави онази фамилия като лош сън. И те не проявиха никакъв интерес нито към Мила, нито към сина ѝ. Около пет години след развода бившият съпруг се напи и попадна под влак. Погребаха го в затворен ковчег. Мила реши да спази приличието и отиде на погребението. Такава реакция от страна на бившата свекърва при появата ѝ Мила не очакваше. „Какво, дошла си да злорадстваш? Всичко е твоя вина! Изостави сина ми – остана без грижа и ето какво стана!“, крещеше бившата свекърва. Мила не остана да слуша повече – тръгна си.
