А Елена продължаваше да отдава апартаменти под наем. Понякога за кратко, понякога за по-дълго. След някои наематели се разминаваше само с почистване, но понякога се налагаше да харчи пари и за ремонт.
В момента, когато Никола повдигна въпроса за апартамент, в който младото семейство да се нанесе, стоеше празен апартаментът на покойната свекърва – без наематели.
И той не беше празен просто така – там трябваше да се направи ремонт от-до!
Последните квартиранти, когато си тръгваха, бяха съсипали всичко до основи. Елена заведе дело – все пак договорите ѝ бяха изрядни.
Съдът призна правотата ѝ и задължи бившите наематели да възстановят щетите, но според изпълнителните листове те щяха да изплащат обезщетението с години.
Постъпваха дребни суми, но явно не стигаха за ремонт, а Елена още не се решаваше да вложи свои пари.
И точно тогава синът ѝ поиска жилище.
— Никола, сам разбираш, че всички апартаменти са ни под наем. Единственият свободен е този, в който трябва ремонт!
Млади сте! А за да станете по-сплотени ви трябват общи трудности! Вземете този! И ще го ремонтирате както ви харесва!
— Мамо, а как ще го прехвърлиш на мое име? Преди или след сватбата? — попита Никола.
— Знаеш ли ти откъде ми идват парите за щетите в този апартамент? — попита тя.
— Знам… — кимна Никола.
— Как ще го прехвърля като има изпълнителни листове и съдебно решение? А ако спрат да плащат – как ще си търся парите? Няма вече да съм собственик!
— И тогава какво правим? — не разбра Никола.
— Какво те притеснява? — намръщи се Елена. — Апартамент има!
Ремонта ще си го направите както искате – не с тези дребни пари дето ми превеждат! Като ми платят всичко – веднага ти прехвърлям апартамента! Какъв е проблемът?
— Ами… принципно… — сви рамене Никола.
Когато Никола разказа всичко това на бъдещата си съпруга, тя не разбра какво общо има собствеността с изпълнителните листове, но той я увери, че всичко ще е наред!
И тя му повярва. Нали любимият човек няма причина да я лъже?
А и родната майка едва ли би измамила единствения си син. Увереността на Никола наклони везните и Милена загърби съмненията си.
Още повече предстоеше им сватба. А след това – не под наем при чужди хора, а в свой дом! Макар и с ремонт за вършене – но тристаен апартамент и тя ще бъде домакиня там!
Само в приказките и филмите ремонтът върви лесно и бързо. В живота…
Никола и Милена решиха още от самото начало ремонта да е основен – така че после цял живот само козметика да правят. Но това беше скъпо и времеотнемащо начинание; освен това мръсно и изнервящо!
Да имаше торби с пари – друго щеше да е; а така работеха поетапно и накъсано. В плановете им влизаха нова инсталация, нови тръби, нов под със стени… Не трябваше да забравят прозорците, вратите, арките и килера.
Ремонтът при младото семейство се проточи цели десет години. Дори с наличния ресурс можеха по-бързо да приключат, но два пъти трябваше сериозно да прекъснат работата.
Родиха им се две деца.
В края на всяка бременност и през първата година и половина от живота на новия член всички ремонти спираха напълно. Нито финансово можеха иначе; нито физически издържаха повече натоварване.
Но покрай ремонта растеше семейството – разширяваше се жилищното пространство.
Първото дете дойде във вече семейния живот докато живееха само в една стая; другите две стаи стояха заключени.
Второто дете вече живя във „двустаен“. А третата стая стана обитаема едновременно с козметичния ремонт навсякъде из дома им.
Така след десет години семеен живот под знака на ремонта семейството най-сетне получи тристаен апартамент със свеж вид навсякъде.
Когато купищата грижи паднаха от раменете им, Никола научи случайно: майка му вече отдавна беше получила цялата сума по делото като обезщетение.
Тогава той реши втория „нов дом“ официално да съчетае с прехвърлянето на собствеността върху жилището.
