— Никола, нищо ли не те притеснява? — Милена му подаде документите.
— Още не мога да повярвам на щастието си! — усмихна се Никола.
— Никола, отвори си очите! — Милена почука с нокът по папката с документите. — Това не е щастие, а чиста подмяна!
— Не разбирам… — Никола се намръщи.
Той се зачете в документите:
— Грешка! — възкликна той. — Мама просто е сбъркала! Вече помислих, че е нещо страшно.
— Кога трябваше да пристигне майка ти? — попита Милена.
— Ами, към дванайсет часа — отговори Никола. — След около половин час.
— Днес е петък, трябва да успеем при нотариуса, за да оправим тази грешка! — каза сериозно Милена.
— Не може ли да почака до понеделник? — усмихна се Никола. — Утре ще имаме гости!
— Имам подозрение, че това не е грешка и ще трябва да отменим гостите — каза Милена.
— За какво говориш? — Никола свъси вежди.
— Дано аз греша! — въздъхна Милена. — Чакаме Елена.
Елена малко закъсня и това допълнително напрегна обстановката. Но тя донесе подарък електрическа кана за вода – уж щяла да бъде полезна вкъщи – и шоколади за внуците.
Когато всички седнаха на масата в кухнята, Никола сложи пред майка си документите и попита:
— Нищо странно ли не виждаш тук? — попита спокойно и с усмивка.
— Не, всичко е наред — отговори Елена. – Дарение на апартамент.
— Точно така, — кимна многозначително Никола. – А на кой апартамент?
— На този същия апартамент, за който се бяхме разбрали! – Елена се усмихна широко. – Просто кажи „Благодаря!“ и това ще ми стигне!
— Мамо, ние не за този апартамент говорихме… – Никола посочи с пръст документите – а за този тук… – направи жест къмоколо имота около тях.
— Не, Никола! Бъркаш нещо! – Елена му размаха пръст. – В този апартамент ви пуснах само временно да поживеете, а дарявам точно онзи другия!
— Уау… – възкликна Милена.
Емоциите ѝ позволиха само това да каже и пак едва удържа приличието си. А Никола намери повече думи:
– Мамо, такова споразумение никога не сме имали! Ако още отначало си го мислела така, защо не ни каза преди да направим основен ремонт тук?
– Казах ви! – настоя Елена с твърд тон. – А ремонтът? Вие просто сте искали да ме зарадвате! Радвам се!
Тук вече и на Никола думите му секнаха.
– Искам още нещо да добавя… – Елена сведе поглед надолу. – Щом вече съм ви подарила онзи апартамент, преместете се там! А като изнесете вещите си отсюда*, няма да разваляте пресния ми ремонт!
Никола едва успя да задържи Милена когато тя скочи към свекърва си. Ако Елена не беше негова майка, изобщо нямаше и да я спира; дори сега се чудеше дали пък просто да я пусне…
***
Още от ранното детство на Никола го чакаше баснословно богатство. Когато се родил, бабите му били вече над петдесетте и всяка живеела в тристаен апартамент. Други наследници нямало как да има.
Бащата на Никола, Илиян*, още преди женитбата си с майката на Никола – Елена – бил успял самостоятелно да купи едностаен апартамент.
Планирал го някой ден да продаде след като събере пари за по-голямо жилище; но точно тогава се оженил.
А когато преминал при жена си (в нейното жилище), оставил онзи апартамент за бъдещото дете: т.е., когато синът му се родил – той трябвало един ден именно него да получи като наследство.
И майката на Никола също посрещнала младия си мъж небезимотна: чрез партийни връзки успяла „да издейства“ двустаен апартамент по линия на партията*…
И точно когато партията престанала „да командва“, Елена проявила инициативност…
А ако човек погледне реално – всички тези жилища все някой ден щели са станат притежание именно на Никола: две тристайни жилища*, един двустаен* и една гарсониера*. При всякакъв режим или власт – това било истинско богатство!
–
*Заб.: Терминологията (тристаен/двустаен/гарсониера) е адаптирана според българския контекст.
*Заб.: Името „Илиян“ замества „Василий Михайлович“ според речника.
*Заб.: „Партията“ означава комунистическата партия в български исторически контекст.
