И в този момент телефонът започна да звъни безспирно: Иван не спираше да набира, после пращаше съобщения – как можело да съм толкова безчувствена, че съм решила да прогоня Илиана, че ние сме егоистки, ние – това сме аз и ти, Даниела, между другото… И изобщо, ако не преосмисля отношението си, той може би също ще преосмисли нашите отношения.
Тя обхвана главата си с ръце.
– Разбираш ли, Даниела, те наистина вярват, че трябва. Просто съм длъжна! А апартаментът е мой! Мой си е, по дяволите! С документи, с извлечения от Имотния регистър, със завещание!
Мария скочи и започна нервно да крачи из кухнята, прехвърляйки телефона в ръцете си.
– И ето ти на – цяла нощ не мигнах. Седях и гледах тавана… Какво изобщо беше това? Това ли ми е мъжът… или аз съм толкова глупава, че не видях по-рано с кого живея?
Изведнъж спря рязко и посочи с пръст екрана на телефона.
– А днес… Днес черешката на тортата. Събуждам се – съобщение: „Мария, с Илиана тръгваме към теб. Ще помогнеш ли да разпределим багажа?“
– Сериозно?! – Даниела се хвана за главата.
– Да! Вече идват! – Мария се засмя нервно. – Чуй ме добре, Даниела – усещаш ли накъде отиват нещата? Ако ги бях пуснала сега – край. После и съд да водиш, и глава в стената да блъскаш – пробвай ги изгони тогава! Още повече че Илиана е пенсионерка и сигурно ще поиска адресна регистрация.
Тя седна и преплете пръсти.
– Ей това се чудя… Какво да правя, Даниела?
Даниела потърка брадичката си, дръпна от цигарата и кимна като генерал преди битка.
– Какво? Ще ти кажа веднага. Първо – не ги пускаш вътре. Под никакъв предлог. Смени ключалките. Още днес. Докато разтоварват багажа от багажника – тичай при ключаря. Второ – документите. Извлечение от Имотния регистър, удостоверение за наследство – всичко в папка. И веднага при адвокат. Разбра ли?
Мария кимна силно; чак шията ѝ изпука.
– Разбрах. Но… Даниела… знаеш ли добре колко са упорити? Няма лесно да се откажат…
– Кой спори… – Даниела загаси цигарата си. – Ще видим кой има по-здрави нерви.
В този момент отвън се чу хлопване на автомобилната врата.
Мария подскочи до прозореца и пребледня.
– Даниела… Те пристигнаха.
Тя се обърна бавно; очите ѝ бяха като две монети.
– Е какво ж… — каза Даниела и навиваше ръкавите си — Готви се, приятелко. Това е само началото.
***
Силен звън на вратата проряза въздуха така сякаш снаряд връхлетя в апартамента.
Мария застина насред кухнята; пръстите ѝ трепереха, краката ѝ натежаха като олово.
„Не отваряй… не отваряй… нека мислят че няма никого…“ — премина през ума ѝ; но звънът тутакси се повтори — дълго и нагло предизвикателен.
— Мария! — долетя гласът на Иван откъм коридора — Хайде де! Отваряй вече без циркове! Донесохме багажа!
— Ние… — челюстта на Мария застина — Багажа…
Изведнъж тя дръпна вратата широко.
— О! Ей добре че си тук — вече помислихме че те няма вкъщи — бодро затараторва Илиана вече сграбчила чантата от пода: — Иванче хайде носи внимателно там сервиза бабиният…
— Стойте! — Гласът на Мария прозвуча толкова силно и остро дори за самата нея: — Какво изобщо правите?!
Иван почеса тила си и извъртя погледа встрани:
— Айде стига де… Всичко по човешки го правим… Илиана все пак ми е майка… Не някой чужд човек…
— А аз каква ти съм тогава бе Иван? Хамалка? Или гледачка за майка ти?! — Мария скръсти ръце пред гърдите си сякаш държеше пулса си под санитарен контрол.
— Айде пак почваш… Казах ти вече… Всичко сме обмислили. Илиана тук ще живее вече. А ти… ами ще бъдеш тук или там през ден-два някак ще го нагласим…
— През два дома?! — Мария пристъпи напред почти притискайки Иван до касата: — Ти мене за глупачка ли ме имаш или за пълна идиотка?!
Илиана вирна брадичката си със свити устни:
— Ех какви приказки само говориш Марийче… А ние с добро идем при теб все пак! Аз много не ща бе детето ми един кът стига ми…
— Един кът?! В моя апартамент?! Който между другото получих по завещание от Пламен?! За който сама плащах данък сама ремонтирах сама мъкнех чувалите цимент?! Ти ми предлагаш кътче в собствения ми апартамент?!
Илиана повдигна вежди със скръстени ръце:
— Я виж я кой размахва езика тук… Голям праз апартамент бил какво ще го правиш сама? Така или иначе няма да издържиш сама! На жената ѝ трябва мъж семейство трябва а ти егоистка си Мария винаги такава беше
