Моника обърна съскащите парчета месо, покри тигана с капак и чу зад отворения прозорец звук на двигател и шумолене на гуми по алеята. Илиян пристигна, а тя не беше успяла да приготви вечерята. Моника провери ябълковия сладкиш във фурната, извади зеленчуци от хладилника и започна да ги мие.
– Моника, вкъщи съм! – извика Илиян от антрето. – Как ухае! – каза той, вдишвайки апетитния аромат, докато влизаше в кухнята.
– Гладен ли си? – Моника затвори чешмата и се обърна към съпруга си. – Днес си рано. Не успях да приготвя вечеря.
– Няма проблем, ще почакам. А ще има ли нещо сладко за чай?
– Да, пека шарлота. Ще изчакаш малко?
– Разбира се. – Той излезе в стаята, а Моника започна да реже зеленчуците за салата. Тя не обичаше да върши две неща едновременно, особено когато трябваше да готви две-три ястия наведнъж. Ако се разсее, непременно нещо ще изгори. Но днес всичко мина без инциденти – получи се просто идеално. Моника сложи масата и отиде за Илиян. Той седеше в хола пред телевизора, изтегнат на дивана със затворени очи. По екрана вървяха новините. Докато тя се чудеше дали да го събуди или не, Илиян отвори очи.
– Уморен ли си? Изглеждаш… — Моника поклати глава и търсеше подходящите думи.
– Малко съм изморен. Да вечеряме ли? – Той стана от дивана.
Двамата тръгнаха към кухнята.
– М-м-м… Колко е красиво! А какъв аромат само! – възхити се Илиян на подредената маса.
– Искаш ли малко вино? Имаме още малко останало — предложи Моника.
– Не днес.
Моника обичаше да наблюдава как мъжът ѝ яде – с апетит, но внимателно и подредено. Въобще тя го обичаше истински: обичаше да готви за него, да глади ризите му, обичаше да заспива на рамото му вечерта. Той не беше идеален мъж, но тя го обичаше такъв какъвто е — с всички негови навици и недостатъци.
***
Запознаха се тогава, когато и двамата вече имаха зад гърба си опит от семеен живот. На Моника не ѝ се получи да забременее при първия брак — макар че двамата бяха здрави и лекарите не откриха никакви отклонения или проблеми. „Случва се“, казваха те — „трябва търпение и надежда“.
Докато Моника чакаше с надежда своя момент, съпругът ѝ не губеше време напразно — намерил си приятелка извън брака им. За това ѝ каза една нейна приятелка: срещнала мъжа на Моника с бременната му любовница в мола — избирали дрехи за новородено бебе… Първо Моника отказа да повярва: приятелката сигурно греши или е объркала човека… С отношенията им всичко беше добре; нямаше как той… Но после парчетата от пъзела започнаха да пасват едно по едно — всичко стана ясно.
Да направиш скандал? Но дали това щеше да промени нещо? Бъдещото дете няма вина; то не трябваше да расте без баща до себе си… На Моника ѝ беше много тежко; страдаше много вътрешно — но реши да не задържа повече съпруга си до себе си със сила… А и нямаше сили вече: ако той така или иначе щеше тайно или явно все към другата жена… Това вече не беше просто авантюра; щом има дете значи там има любов… Значи към самата нея вече няма чувства…
Съпругът ѝ се прибра у дома както винаги — малко по-късно от обичайното… Моника нито можеше вече да готви както преди; нито телевизор можеше спокойно да гледа… Сърцето ѝ кървеше от болката и несправедливостта…
— Болна ли си? – попита мъжът ѝ като я намери седнала със свити крака на дивана в тъмната стая.
— Не… Здрава съм…
— Тогава родителите ти ли са зле? Недей така — кажи ми направо! – стоеше пред нея озадачен и притеснен…
— Има проблем… но с теб самия… Имаш друго семейство вече… Очакватe дете… Кога мислеше изобщо да ми кажеш?
— Значи знаеш всичко… – въздъхна шумно той и отвърна поглед встрани… – Сега ли трябва веднага да тръгвам или…
— Сега! — отсече Моника рязко като се обърна настрани… Държеше се колкото може по-силно; стараейки се всячески да не избухне в плач въпреки че отвътре я разкъсваше болката; отчаянието; унижението…
Мъжът ходеше насам-натам из апартамента; събираше багажа си без дори веднъж повече погледне към Моника… Ту ѝ идваше желанието той понякога понечавайки колене падне пред краката ѝ молейки прошката й; ту губейки търпение просто чакайки най-накрая той самият тихо-безшумно напусне завинаги дома им…
