– Ела, ела. Сядай тук. Каквото и да ти е казала – не ѝ обръщай внимание. Ралица ни е особен човек. Но е добра. Има си куп достойнства. Ако се поровиш. Много надълбоко.
И се засмя. А Мила заедно с нея.
– Ох, да знаеш само как ме посрещна тя – продължи Виолета през смях. – Това кого си довел, пита, кон ли? Какви са ѝ тези зъби? А аз тогава бях на осемнадесет, съвсем момиче още. Разплаках се, като теб сега. Но това беше само началото. Хайде стига, не плачи повече. Нека сама си пече сладкиша. Рецептата още не ми я е казала, коза такава. Хайде, да обработим пръста ти, че знае ли човек какво може да стане. Александър скоро ще дойде, ще печем шишчета на скара. Хайде, няма за какво да се тревожиш толкова много – всичко това са временни трудности. Ралица ни е страхотна жена, ще видиш сама…
И Мила наистина видя това сама. Не че престана да чува коментари за теглото си, начина си на обличане или дори за повишението: ясно било как го е получила – жена не може да изкарва повече от мъжа! Но в едно Виолета се оказа права: Ралица имаше куп достойнства. На първо място готвеше невероятно вкусно – макар и никога да не споделяше рецептите си с никого. А освен това обожаваше внука си и правнука също толкова много.
Затова Мила спокойно гради кариера и ходи по кафенета с приятелки или лети до морето с Александър без притеснения – синът ѝ, а после и дъщеря ѝ бяха в сигурни и любящи ръце – това никой не можеше да отрече на Ралица.
Рецептата за сладкиша, както и всички други ястия, откриха след смъртта на Ралица – записани с нейния строг почерк в една синя тетрадка: там имаше мисли за живота, диети и рождените дни на любимите изпълнители.
Тази тетрадка Мила даде на Ясмина: нека тя учи тънкостите вече; самата тя нямаше нужда повече от тях.
А когато Петър доведе Венета у дома да ги запознае официално, Мила я заведе първо да режат лук – ей така… за всеки случай.
