Александър още не ѝ беше направил предложение. Явно първо бе решил да я запознае с родителите си. Затова на Мила ѝ беше толкова важно да им се хареса. И на Ралица също.
– Та Ралица практически ме е отгледала – разказваше Александър. – Мама се занимаваше с кариера, а Кирил изобщо не е пригоден за живота. Извадих късмет с Ралица. Ще видиш, и теб ще те заобича.
Напразно Александър мислеше така.
– Кой така реже лук? – изръмжа Ралица толкова силно, че Мила едва не изпусна ножа. – Трябва по-тънко и на полумесеци, какви са тия парчета?
– Извинете – прошепна Мила. – Просто не съм свикнала. Александър казва, че никой не прави такъв пай като вас.
Дали малко ласкателство щеше да помогне да я смекчи?
– Разбира се – изсмя се Ралица под мустак. – Ти режи, не се разсейвай.
Тя самата разточваше тестото.
– А тестото купувате ли го или си го правите сама? – опита да завърже разговор Мила.
– Е, такива като теб може и да купуват.
Настъпи неловко мълчание; само тракането на ножа по дъската и жуженето на досадна муха се чуваха. От лука очите пареха и Мила се надяваше спиралата ѝ да не потече.
Ралица взе рибата: извади от хладилника голям розов къс в полиетилен.
– Това сьомга ли е? – плахо попита Мила. – А откъде…
– Слушай, миличка – прекъсна я Ралица, – аз такива като теб ги познавам: какво си мислиш, облякла си впити дънки и вече ти е в кърпа вързан? Около Александър винаги са се въртели момичета — ти няма да си нито първата, нито последната. А това за сватбата — въобще недей да мечтаеш! Какво като го казва? Ясно е защо си дошла в университета — за да си намериш мъж, а Александър учи професия! Следващите пет години ще гради кариера, а няма да се занимава с глупости като тези.
