Александър я доведе да се запознае с родителите му, а самият той изчезна. Не нарочно, разбира се. Или може би нарочно. При него дойде Георги и Александър избяга.
– Само за половин час!
Георги учи в Пловдив, Александър често разказваше за него. Приятел от детството, най-близкият му човек, а сега е дошъл във ваканция. Как да не се видят?
Мила се чувстваше неловко. Родителите поливаха градината – тъкмо бяха пристигнали на вилата, но когато тя предложи помощ, махнаха с ръка.
– Помогни на Ралица в кухнята!
По думите на Александър, Ралица беше страхотна: винаги му изпращаше пари, прикриваше го пред родителите когато проваляше изпити и готвеше така вкусно, че пръстите си да оближеш! Така и беше: Мила опита бисквитките и прочутия рибен пай – Александър често я черпеше с тях.
Не ѝ идваше да я нарече баба: стройна жена с изправена балетна осанка и спретната прическа без следа от побеляване – Ралица приличаше на френска актриса. Тъкмо приготвяше онзи пай – знаеше, че любимият ѝ внук ще пристигне.
– Нека ви помогна – предложи Мила и отново си изми ръцете, притеснявайки се да не помисли Ралица, че е немарлива.
– Нарежи лука – каза Ралица.
Гласът ѝ не беше особено дружелюбен. Мила се натъжи. Много ѝ се искаше да допадне на семейството на Александър. Напразно разбира се – преди няколко дни, докато той спеше, тя ровичкаше в гардероба му; забелязала бе странното му поведение и сякаш крие нещо. По някаква причина реши, че има втори телефон – предишното ѝ гадже имаше таен телефон за връзка с други момичета.
Но това не беше телефон. Беше кадифена кутийка с пръстен вътре. От вълнение и разочарование, че сама си е развалила такъв сюрприз, Мила тогава се разплака.
