— Аз ли? Ти я разглези!
— Аз я обичам и подкрепям. А ти само критикуваш и изискваш.
— Защото искам да порасне като нормален човек!
— Нормален според теб? С ниско самочувствие и страх от мъжете?
Същата нощ Невена взе окончателното решение. На сутринта отиде при юрист.
— Искам да подам молба за развод — каза тя.
— На какво основание?
— Мъжът ми не ме бие, ако това имате предвид. Но психически потиска мен и дъщеря ни. Повече не мога да търпя това.
— Ясно. Деца имате ли?
— Дъщеря, на четиринадесет години.
— При кого ще остане?
— При мен. Тя сама го поиска.
— Тогава няма да има проблеми. Подайте заявление.
Когато Димитър получи призовката за съда, не повярва на очите си.
— Сериозно ли? — попита той жена си. — Наистина ли подаде молба за развод?
— Сериозно е.
— Заради какво? Заради някакви дребни караници?
— Не заради караниците, а защото не ме уважаваш. И дъщеря си също.
— Какви ги говориш? Разбира се, че ви уважавам!
— Димитър, можеш ли да кажеш кой е любимият ми цвят? Любимата ми книга? Любимият ми филм?
Той замълча объркано.
— А коя е моята мечта? За какво мечтая?
— Аз… сега не си спомням…
— Защото не ти е интересно. За теб аз не съм човек, а функция — готвене, пране, чистене.
— Но аз те обичам!
— Обичаш ме заради какво? Заради това, че ти служа?
Димитър не знаеше какво да отговори.
— Ето така излиза, че обичаш не мен, а удобството си — каза тъжно Невена.
Още няколко дни Димитър се опитваше да разубеди жена си да се развеждат. Обещаваше да се промени, да стане по-добър.
— Късно е — отвръщаше Невена. — Вече не вярвам на обещанията ти.
— Но можем поне да опитаме!
— Димитър, уморих се да опитвам. Искам да живея, а не просто да съществувам.
— А Полина? Детето ще расте без баща!
— Полина сама избра да остане с мен. Попитай я защо.
Съдът мина бързо. Димитър не възразяваше — разбираше, че е безсмислено.
— Бракът се разтрогва — обяви съдията. — Детето остава при майката си.
След делото Димитър приближи бившата си жена:
— И сега какво ще правим? — попита той.
— Сега ще живеем спокойно — отвърна Невена. — А ти ще намериш жена, която иска да ти служи.
— А ако такава няма?
— Тогава ще се научиш на уважение.
Шест месеца след развода Невена срещна Димитър в магазина. Изглеждаше уморен и остарял:
– Здрасти – каза той.
– Здрасти.
– Как сте? Как е Полина?
– Добре е. Стана по-уверена в себе си. Оценките ѝ са по-добри.
Димитър кимна.
– А при теб как е? – попита учтиво Невена.
– Така… Самотно някакси… Свикнах със семейството.
– Можеш пак да създадеш семейство.
– Опитах се да излизам с други… Но всички са някак… различни.
– Как така?
– Не са толкова покорни като теб… Всички спорят и възразяват.
Невена се усмихна:
– Може би проблемът не е в тях, а в теб самия? Може би трябва просто да приемаш хората такива, каквито са?
– Може би – въздъхна Димитър – Разбрах грешките си… Само че късно…
– По-добре късно отколкото никога – каза Невена и продължи напред.
А Димитър остана сам със своите мисли и съжаления за това, което някога беше изгубил – най-скъпото в живота си.
Скъпи мои читатели,
не забравяйте да се абонирате за канала ми,
за да не пропуснете нови истории
и разкази,
пълни с житейски уроци,
мъдрост и искреност!
Вашите коментари,
харесвания
и подкрепа значат много за мен!
С обич: Анна
Статии и видеа без реклами
С абонамент към Дзeн Про
