Особено Димитър се ядосваше, че Полина започна да подкрепя майка си.
— Тате, не викай на мама — каза дъщеря му една вечер на вечеря.
— А ти не се меси там, където не ти е работа! — изръмжа баща ѝ.
— Това си е моя работа — отвърна изненадващо твърдо Полина. — Мама е добра, а ти я обиждаш.
— Кого обиждам аз? Аз за това семейство живота си давам!
— Никой не те е карал да си даваш живота — каза Невена. — Искахме само уважение.
Конфликтите станаха ежедневие. Димитър не разбираше какво става с жена му и дъщеря му. Преди мълчаха, а сега постоянно му противоречат.
— Какво, наговорили сте се срещу мен ли? — попита той веднъж.
— Просто спряхме да търпим грубостите ти — отвърна Невена.
— Какви грубости? Къде виждате грубости?
— Димитър, осъзнаваш ли как разговаряш с нас? Все едно сме ти слугини.
— Глупости! Просто искам в къщата да има ред!
— А ние искаме в къщата да има уважение.
Кулминацията настъпи след месец. Димитър се прибра у дома в лошо настроение — имаше проблеми на работа.
— Къде е вечерята? — попита мрачно той.
— Готви се — отговори Невена.
— Още колко ще чакам?
— Около десет минути.
— Десет минути?! Гладен съм като куче, а тя десет минути!
— Димитър, не викай. Храната не става с магическа пръчка.
— Какво, цял ден вкъщи ли си стояла? Не можеше ли по-рано да приготвиш?
— Цял ден бях на работа. Прибрах се само преди час.
— Да бе, твоята работа! Седиш там и си говориш с болни хора, а домашните задължения ги зарязваш!
— Стига! — рязко каза Невена. — Омръзнаха ми претенциите ти! Искаш да ядеш – готви си сам!
— Какво?! — онемя Димитър.
— Това, което чу! Не съм длъжна да тичам около теб като слугиня!
— Длъжна си! Ти си ми жена!
— Жена съм ти, не робиня! — вече без задръжки отвърна Невена. — И аз работя, и аз се изморявам! А вкъщи пак трябва аз да чистя, готвя и след теб да оправям!
— Това са твоите преки задължения!
— А твоите какви са? Само пари ли трябва да носиш вкъщи? А помощ у дома, внимание към семейството – това не са ли твои задължения?
— И без това достатъчно правя!
— Какво точно? — Невена стоеше със скръстени ръце на гърдите. — Какво точно правиш за семейството освен работата?
Димитър отвори уста да отговори, но думи не намери.
– Ето така – каза Невена. – А сега ме чуй внимателно: повече няма да търпя неуважението ти. Или променяш отношението си към нас или ще живеем отделно.
– Заплашваш ме?
– Предупреждавам те.
Димитър реши, че жена му блъфира. Продължи по старому. А Невена продължи твърдо да отстоява границите си.
– Защо ризата ми не е изгладена? – попита той сутринта.
– Защото вчера бях уморена – отговори тя спокойно.
– Кога ще я изгладиш тогава?
– Не знам… Може би тази вечер…
– А днес какво ще облека?
– Не знам… оправяй се сам…
– Какво има за вечеря? – попита той вечерта.
– Макарони с кренвирши…
– Пак макарони?! Омръзнаха ми вече!
– Ако искаш разнообразие – готви сам…
– Аз не мога да готвя!
– Ще се научиш… И аз някога не можех…
Последната капка беше поредният скандал заради Полина. Дъщерята получи четворка по български език (вместо руски), но Димитър остана недоволен:
– Четворка?! Можеше поне петица да изкараш!
– Тате, стараех се… – оправдаваше се Полина
– Малко си стараеш! Повече трябва учене!
– Димитре, остави детето на мира – намеси се Невена. – Четворката е добра оценка…
– Не се меси! Това ми е дете!
– И мое е! И няма да позволя повече така да я тормозиш!
– Кой тормози?! Възпитавам я просто!
– Унижаваш я! Точно както мен унижаваш!
Полина заплака и избяга в стаята си…
–– Виждаш ли какво направи вече?! – каза Невена.
