— Невена, пак си пресолила супа! — раздразнено подхвърли Димитър, отмествайки чинията. — Колко пъти да ти казвам — не мога да ям солено!
Невена мълчаливо взе чинията му и я занесе в кухнята. Разреди супата с вряла вода, опита — беше си нормална. Но не започна спор. Свикнала е.
— И изобщо, — продължи съпругът ѝ, когато тя се върна, — напоследък съвсем си се отпуснала. Виж се само — косата ти разрошена, по този халат цял ден ходиш. А вечерята трябва да е готова в осем, не в девет!
Четиринадесетгодишната им дъщеря Полина вдигна поглед от телефона:
— Тате, мама цял ден работи, после ходи за продукти…
— Не се меси в разговора на възрастните! — рязко я прекъсна Димитър. — И махни телефона от масата!
Полина виновно погледна майка си и прибра телефона. Невена я погали по главата — сякаш ѝ казваше да не обръща внимание.
След вечеря, когато Полина отиде да учи уроците си, Невена остана да прибира в кухнята. Димитър се настани удобно във фотьойла с лаптопа си — работеше дистанционно като програмист и често работеше вечер.
— Невена! — извика той от стаята. — Донеси чай!
Тя запари чай, сложи го на поднос с бисквити и го занесе.
— Захарта забрави, — промърмори съпругът ѝ без да откъсва очи от екрана.
Невена се върна за захарницата. Когато донесе захарта, Димитър вече беше недоволен по друг повод:
— И защо винаги взимаш тези евтини пакетчета? Казах ти да купуваш насипен чай.
— Той е два пъти по-скъп… — тихо каза Невена.
— И какво от това? Аз нали изкарвам пари! На чая ли ще пестим?
— Не спестявам просто…
— Просто не умееш да планираш бюджета! — прекъсна я той. — Ето твоята приятелка Лилия е истинска домакиня. В къщата ѝ винаги е подредено, мъжът ѝ добре нахранен и тя самата винаги изглежда перфектно.
Невена стисна устни. Димитър много обичаше да я сравнява с други жени. И сравнението винаги беше в нейна вреда.
— Лилия няма работа… — осмели се да възрази тя. — Тя е домакиня.
— А ти искаш ли да стоиш вкъщи? — язвително попита съпругът ѝ. — Само на моята заплата? Ще ти кажа веднага – няма как!
Това беше болезнено за нея. Невена работеше като медицинска сестра в поликлиника – получаваше малко пари, но все пак допринасяше към семейния бюджет.
— Не искам да стоя вкъщи… Харесва ми работата ми.
— Това работа ли го наричаш? – изсмя се Димитър презрително.— Да бършеш задници на старци?
Невена усети буца в гърлото си. Димитър винаги знаеше как точно да я засегне най-дълбоко.
Така беше всеки ден: сутрин – недоволство от закуската; вечер – критика за вечерята, външния вид или чистотата у дома; Димитър винаги намираше за какво да се хване.
— Защо свари яйцата твърдо? Аз ги обичам рохки!
— Вчера каза, че рохките са гадни…
— Недей измисля! Такова нещо не съм казвал!
Или:
– Ризата не си я изгладила както трябва! Виждаш ли – ръбът е крив!
– Къде е крив? На мен ми изглежда добре…
– На теб много неща така ти изглеждат! Погледни пак!
Невена покорно вземаше ризата и гладила наново – макар че отлично разбираше колко измислени са тези претенции.
Особено тежко беше за Полина: според Димитър дъщеря им учеше недостатъчно добре, прекарваше твърде много време с приятелки и не помагаше вкъщи достатъчно.
– Пак тройка по математика! – беснееше той пред електронния дневник.– На нормалните родители децата им учат само шестици и петици!
– Тате… старая се… математиката е трудна…
– Не е трудна – ти си мързелива! По цял ден висиш на тоя телефон!
– Димитре… недей така с детето… Полина наистина се старае…
– Разглези я! – обърна се към жена си той.– Всичко ѝ разрешаваш! Ето го резултатът!
