Калина едва не пропусна своята спирка, слезе от вагона и тръгна пеша към дома. Искаше ѝ се да се поразходи – беше краят на август, много топло, а есента вече надничаше през вратата, но все още стоеше отвън. Калина обичаше август – още е топло, а въздухът, особено вечер, е друг – някак плътен, с аромат на листа, не като в разгара на лятото.
Когато Калина се прибра у дома, се настани в креслото. Не искаше нищо – дори да прегледа съобщенията си на телефона, макар че чуваше как пристигат от някого. Изведнъж рязко осъзна, че през цялото това време е живяла чужд живот и сега се чувстваше объркана – а какво следва? Как да живее с това? Не можеше да приеме мисълта, че Кирил има връзка с друга жена. Трябваше да подреди живота си занапред без Кирил. Мислеше си колко години всичко ѝ е било подчинено на желанията на Кирил – напразно! Повече няма да бъде така. От умората, обидата и мислите Калина задряма в креслото и се събуди от трясък на врата – беше се прибрал мъжът ѝ.
Кирил бавно влезе в стаята, включи стенната лампа и като видя Калина в креслото, седна срещу нея. Седяха мълчаливо известно време; после Кирил не издържа и попита:
– Как си? Разбирам колко ти беше неприятно да ни видиш. Но защо отиде на вилата? Аз не съм ти казвал да идваш.
Калина повдигна глава, усмихна се леко и каза:
– Какво? Не изпълних нареждането ти ли? Винаги ходя на вилата когато кажеш ти – а този път реших сама и отидох.
Кирил отвърна:
– Ето до какво води това „сама реших“.
Калина категорично заяви, че отсега нататък ще взима всички решения сама и Кирил вече няма нищо общо с това, защото утре ще подаде молба за развод. Кирил все още невярващ в решимостта ѝ се усмихваше:
– Калина, недей ме разсмива! Коя си ти без мен? Какво можеш сама да решиш – цял живот живееш по моя команда! Как смяташ да живееш сама?
Но Калина вече нямаше спиране – вътре всичко ѝ кипеше; ясно усещаше някаква нова сила и желание напук на мъжа си да започне нов живот – такъв какъвто винаги е искала.
Кирил беше убеден, че Калина ще премине през този бунт и може би той самият ще прекрати връзката с Виолета (още не бе решил), а после всичко ще си дойде по местата. С укор каза на Калина колко е остаряла вече; движи се по-бавно отпреди; отказала е планините заедно с него; понякога не се чувства добре… Дразнеше го това забавяне у нея; че вече не може да вдига тежко; силите я напускат; а видът ѝ е повече като жена с опит отколкото като млада.
Калина го погледна право и каза:
– А ти себе си отстрани гледал ли си? Не виждаш ли колко далеч си от момче вече? И годините теб също не те красят… има доста за забелязване!
– Само че младите жени ме гледат значи изглеждам добре! – парира Кирил.
– Недей се залъгвай… Те гледат парите ти! – спокойно отвърна тя и излезе да спи в друга стая вместо спалнята им.
