След това беше новогодишното фирмено парти – пиха, танцуваха и Кирил се озова в апартамента на Виолета. Тя не беше омъжена, имаше пълна свобода – нито деца, нито съпруг, на тридесет и седем години и никога не е била омъжена. Така започна всичко, завъртя се бързо, всички в компанията знаеха и се чудеха как така Кирил, толкова сериозен мъж, добропорядъчен семеен човек, изведнъж изгуби ума си. Не иначе – „сединина в косите, а дявол в реброто“.
А съпругата му, както обикновено става, разбра последна за изневярата на мъжа си. Семейството на Кирил и Калина беше здраво и сплотено. Тя много обичаше съпруга си и се стараеше да живее за него и децата им. Каквото и да предложеше той, каквото и да кажеше, Калина правеше всичко така, че да угоди на Кирил. Живяха заедно близо тридесет години и през цялото това време той ръководеше живота ѝ. Ако тя седнеше да гледа филм, а на Кирил не му харесваше – тя го изключваше и гледаше това, което каже мъжът ѝ.
Кирил ѝ препоръчваше или направо налагаше своите интереси – да прочете модерна книга, да спортува сутрин в парка за повече енергия; дрехите ѝ винаги трябваше да са такива, каквито харесва той – без значение дали самата Калина ги харесва или не. Прическата също трябваше да е по вкуса на мъжа ѝ; косата задължително боядисана в светъл цвят. Почивките често прекарваха в планината – Кирил с приятелите си изкачваха върхове, а жените оставаха долу: готвеха на огън и спяха по палатки. Вечер пееха край огъня песни с китарата и се бранеха от комарите.
А Калина много мечтаеше да отиде на море – да почива там, да се пече на слънце; вечер да се разхожда по морската алея; да ходи на кино за мелодрами; да носи дълга коса; понякога дори просто да отиде на театър с красива рокля. Но Кирил имаше свои планове: риболовът му беше страстта; планините; зимата каране на ски… Калина умееше всичко това и винаги подкрепяше Кирил във всяко негово начинание. За целия им съвместен живот с децата са били на море само три пъти. Калина слушаше критиките му без възражение – стараеше се винаги да угоди: отслабваше ако трябваше; ходеше във фитнеса… И до ден-днешен отслабва така както поиска мъжът ѝ: подстригва се както той желае; почива така както той реши; яде не каквото ѝ се яде – а каквото смята за нужно нейният съпруг.
И сега? На петдесет години е… И със собствените си очи видя мъжа си с друга жена в леглото им. Калина седеше сама на пейка до жп гарата почти два часа чакайки влака – през главата ѝ премина какво ли не… А картината от вилата стоеше пред очите ѝ като жива.
И сега – седейки във влака към дома си и гледайки през прозореца – тя нищо не виждаше навън: мислите ѝ бяха само при мъжа ѝ… Интересуваше я само едно: от кога ли има връзка с другата? Калина никога досега не бе забелязала нищо подозрително: понякога закъснявал вечер уж по работа или бил в гаража… Всеки уикенд ходеха заедно до вилата… Понякога той тръгвал по-рано уж спешно повикан по работа… Оказа се обаче колко „спешни“ са били тези работни ангажименти… Едва сега започна истински да осъзнава всичко… И колкото повече мислеше назад във времето — толкова по-ясно разбираше: тази среща далеч не е първата между него и другата жена…
