Калина пътуваше вечерта с електричката към дома си, разстроена и объркана, и си мислеше: „Дявол да го вземе, защо изобщо реших да отида днес на вилата? Не ми се ходеше, но напук на интуицията си се стегнах и тръгнах. А интуицията никога не ме е подвеждала – още докато се готвех за вилата, усещах, че трябва да остана вкъщи. Не я послушах. Ако не бях отишла, нямаше да видя нищо и нямаше да разбера, че мъжът ми ми изневерява.
Около четири следобед Калина слезе от електричката и се запъти към вилата – тя е съвсем близо до спирката, само трябва да заобиколиш малката борова горичка и ето го домът им. Вилата им с Кирил е хубава, двуетажна – строиха я за себе си, за децата и любимите внуци. Когато приближи къщата, тя изведнъж видя колата на мъжа си: „Странно… Той трябваше да е на работа днес – има среща с партньори от Варна.“ Вратата беше отключена; Калина влезе и видя на масата недопита бутилка вино, два бокала и плодове във ваза.
Тихо извика мъжа си: „Кирил, къде си?“ Отговор не последва. Тогава Калина се качи на втория етаж и чу женски смях. Отвори вратата към гостната спалня – там видя мъжа си с млада жена; полулегнали под чаршафа в леглото гледаха нещо на телефона и се смееха. Калина застина на прага и все още невярваща на очите си попита: „Кирил! Какво става тук? От кога е това между вас?“ Кирил се смути за миг, но бързо овладя гласа си: „Ти какво правиш тук? Не очаквах да те видя тук – не трябваше да бъдеш тук.“
Калина рязко се обърна, тресна вратата след себе си и хукна надолу по стълбите; прескачаше по две стъпала наведнъж – едва не падна долу, но навреме се хвана за парапета. От обида и гняв всичко ѝ потъмня пред очите; главата ѝ се завъртя. Седна за малко на дивана да поеме дъх; после изпълзя до кухнята, изпи чаша вода и излезе навън.
„Как можа? Как можа така да постъпи с мен? Винаги съм живяла според неговите желания – слушах какво казва той, правех каквото му харесва… Живях не както аз бих искала, а както той предпочиташе.“ Мислеше си: „Защо изобщо тръгнах насам? Нямаше нищо спешно във вилата – само розите бях намислила да откъсна… Тази година са много красиви! Исках букет за дъщеря ми Йорданка.“ Калина упрекваше себе си: защо ѝ беше нужно въобще да идва тук – по-добре щеше да бъде ако беше останала вкъщи.
Но тя не осъзнаваше тогава, че рано или късно тази истина щеше да излезе наяве. Мъжът ѝ вече половин година зад гърба ѝ имаше връзка с Виолета – млада красива жена с перспектива; започнала при тях в рекламната агенция преди около година. На Кирил веднага му хареса; а тя също хвърли око върху него – макар че той вече не беше млад човек (дори имаха двама малки внуци), но изглеждаше добре за петдесет и две години. Първоначално Кирил не вярваше Виолета въобще ще прояви интерес към него – все пак в агенцията имаше достатъчно млади свободни мъже… Но усети ясно точно нейния поглед върху себе си.
