Галина рязко влетя в спалнята, където Мария тъкмо беше наредила на масата празничната закуска за съпруга си. За първи път от половин година бяха останали сами след като дъщеря им замина за друг град.
— Александър! Александър! — Галина уверено отмести снаха си от вратата и се промъкна вътре.
Александър не реагира по никакъв начин, а жената упрекващо се втренчи в Мария.
— Къде е синът ми? — рязко попита тя. — Защо не си вдига телефона? Пак ми заяде балконската врата!
— Взема си душ, Галина — спокойно отбеляза Мария.
— В банята?! — свекървата недоволно изсумтя. — А аз тук се мъча с тази врата?! Повикай го веднага!
Вратата на банята леко се отвори и на прага се появи Александър.
— Мамо? — учудено каза той. — Какъв е този шум? Какво е станало?
— Александър! — Галина се хвърли към сина си. — Балконът пак заяде! Нали ти казах още миналата седмица да го погледнеш! А ти все отлагаш и отлагаш!
Мария забеляза как лицето на съпруга ѝ се промени. Само преди няколко минути той се усмихваше, предвкусвайки рядката сутрин само двамата. Сега раменете му увиснаха, а погледът стана виновен.
— Мамо… — промълви той. — Ами… може би не е толкова спешно?
— Спешно е! — размаха ръце Галина. — И какво?
— Просто с Мария искахме днес да излезем извън града, да си починем…
С всяка дума Александър изглеждаше все по-виновен. На Мария дори ѝ се стори, че сякаш се смалява, а Галина напротив – разраства се и го закрива със себе си.
— Да почивате? — присви очи свекървата. — Когато майка ти има проблеми? Не съм очаквала такова нещо от теб, Александър!
— Но мамо…
— Никакви „но“! — възкликна тя. — Ти си ми единственият син, трябва да разчитам на твоята помощ!
Александър тихо въздъхна.
— Добре, мамо. Дай ми петнайсет минути да се преоблека и ще дойда.
— Браво! – Галина направо грейна. – Знаех си, че моето момче никога няма да ме остави!
Щом свекървата затвори вратата след себе си, в апартамента настъпи напрегната тишина.
— Мария, прости ми – Александър пристъпи към жена си и опита да я прегърне. – Знаеш, че не мога да я оставя сама. Трудно ѝ е…
Мария погледна мъжа си и се усмихна криво:
– Разбира се… Защо да викнем майстор като може да дръпнем сина ѝ, нали така?
– Недей така за мама… – помоли той.
– А как иначе да говоря? – гласът на Мария трепереше вече по-високо. – Как иначе, Александър? Това става всяка събота! Спомни си миналата седмица – тръбата й протече. Преди това контактът искреше… И винаги точно сутрин през уикенда!
– Просто съвпадение е – сви рамене мъжът ѝ.
– Съвпадение ли?! – нервно прихвана Мария.– Тя просто не желае да останем насаме! Откакто Ясмина замина да учи другаде, майка ти сякаш изпусна всички задръжки!
– Мария! – избухна Александър.– Това е майка ми! Няма да позволя така да говориш за нея!
– Няма ли? – горчиво усмихната отвърна тя.– Интересно… Какво още ще ми забраниш? Може би и без разрешението на майчица ти няма право човек даже да диша?
– Престани с тези преувеличения! – раздразнено отвърна Александър.– Мама поне не ни се меси във всичко и не те поучава постоянно!
