— Какво е това? — Елена Владимировна сбръчка нос и се намръщи, сякаш на масата бяха поставили кофа с помия.

— Борш, — поясни с усмивка нейната снаха Света. Тя махна капака на малка керамична супница и започна да разсипва яркия, наситен бульон. — Винаги е удоволствие да готвиш с продукти от собствената градина.

— Не виждам особена разлика, — изсумтя свекървата. — Ама за това пък колко време и усилия отиват, за да стоиш на градината!

— Без това не може, — засмя се добродушно Света. — Но когато е хоби, е само удоволствие.

— Правилно говориш, когато е „твое“. А не наложено, — процеди Елена Владимировна и стисна устни. — Само че на кого си сготвила толкова много?

— На нас. Е, и всъщност не е много — за два пъти.

— Няма да ям този буламач! — заяви свекървата, за допълнителна убедителност размахвайки ръце, и отстъпи крачка назад от масата. — Непонятно какво изобщо има вътре! — Елена Владимировна направи жест, сякаш ѝ се доповръща, притисна ръка към устата и рязко се обърна с гръб към масата.

Света завъртя очи и въздъхна.

Тя и синът на Елена Владимировна, Михаил, се запознаха преди година и половина, влюбиха се от първия разговор и се ожениха месец по-късно без никакви тържества.

Спестените пари вложиха в общата си мечта — къща извън града, която с любов продължиха да обзавеждат.

За това време Света беше виждала Елена Владимировна точно четири пъти. Толкова и Михаил. И три от тези пъти тя лично убеждаваше съпруга си да посетят майка му за празниците.

Елена Владимировна от самото начало смяташе женитбата на сина ѝ за прищявка. Но нямаше лостове за влияние върху вече порасналия и самостоятелен млад мъж, затова ѝ оставаше само да чака логичния според нея крах.

Който, за нейно разочарование, така и не настъпваше и започваше да я изнервя.

Елена Владимировна искрено не разбираше какво Михаил беше намерил в тази „простичка девойка“ и с какво Света го беше привлякла.

Той беше красив младеж и винаги беше обграден от по-достойни и симпатични момичета.

Освен това, Елена Владимировна беше заклет градински човек, какъвто беше отгледала и Михаил. А сега майчинският ѝ инстинкт ѝ подсказваше, че Михаил вече се е наситил на селския живот и с малко побутване всичко ще се върне по старому.

А след такъв горчив опит той със сигурност ще намери подходяща спътница в живота, с която Елена Владимировна ще изгради истинско, дружеско отношение.

Само че трябваше да действа бързо и да не позволи на хитрата Света да привърже сина ѝ с дете!Планът се роди от само себе си: Елена Владимировна се обади на снаха си и сама се покани на гости, защото така и не беше поканена на новото жилище.

Света ѝ напомни, че два пъти го е правела по телефона, но свекървата все отказваше, оправдавайки се със заетост. Елена Владимировна махна с ръка и изрази готовност да навести сина си.

Два дни по-късно тя стоеше в просторната, светла всекидневна и не можеше да прикрие възмущението си.

Синът ѝ, също както и тя със своя покоен съпруг, бащата на Миша, не понасяше супи!

В тяхното семейство на масата се слагаше само това, което можеш да разпознаеш от пръв поглед.

Как е възможно Мишенка да позволи жена му толкова бързо да го подчини?

Нима го е омагьосала?

На Елена Владимировна ѝ стана не по себе си. Студени тръпки я побиха.

Пошлата мисъл, че Света държи Миша с някакви върховни трикове в леглото, тя отхвърли веднага.

Трикове и Светка?

Несъвместимо!

Със сигурност е магия!

Със сигурност е магия!

Иначе как да обясни, че синът ѝ изобщо яде тази помия?

Елена Владимировна с омраза изгледа снаха си.

Прави се на светица, а всъщност бавно изпраща мужчето си в гроба.

— Че какво тук не е ясно? — Света, без да оцени артистичния талант на свекървата си, взе втора чиния, загреба черпак борш и се обърна направо към Елена Владимировна. — Всичко се вижда! Ето зелето. Това е лук. Ето морковчето. А тук червеното цвекло. Търкам го на ренде, по рецептата на баба ми. О, картофче не попадна, но ще го извадя след втория заход. А после зеленийки от нашата градина и заквасена сметана!

— А ти поне нещо друго освен натрошени трици хапваш ли?! — възмути се свекървата и вдигна ръце.

— Между другото, и за вас на вашата възраст няма да е излишно! Триците помагат за регулиране на работата на червата и подобряват микрофлората им. А доволната микрофлора означава доволен стопанин!

Елена Владимировна почервеня от нахалството на снаха си, но го остави без коментар и продължи:– А Мишо защо го караш да яде това?

Светла недоумено замига.

– Ами той уж като че ли сам си яде.

– Ама какво да прави човекът, щом в къщата няма какво друго да се яде?

– Да си приготви нещо, което му харесва? Да поръча доставка? Да отиде при съседката? Да посети майка си? – Светла изреди вариантите с усмивка.

При последния Елена Владимировна още повече се изчерви.

– Не се подигравай! Можеше да проявиш уважение и да питаш мен какво обича Мишенка.

– Но, Елена Владимировна, аз точно него питах. Вече е голям. Благодаря, научили са го да говори. Каза, че всичко му харесва.

– Лъже те! Не ти ли е ясно? В началото просто не искаше да те разстройва. А сега си се мъчи!

– Ох! – лицето на Светла се издължи и тя въздъхна: – Но боршът е сварен, няма да го изсипвам. Ще трябва да се мъчим. Но вие нали ще подкрепите сина си?

– Какво?! – Елена Владимировна се взря в Светла.

– Не? Жалко. Мисля, че синът ви щеше да оцени солидарността ви.

– Ти!…

– Светла! Върнахме се! – разнесе се радостният глас на Мишо от антрето.

А в хола, лайки силно, влетя едно бяло пухкаво облаче.

– А-а-а! – изпищя Елена Владимировна и се скри зад гърба на Светла.

– Не се страхувайте, това е Лара. Тя не хапе. И е много възпитана, – каза Светла, вдигна ръка нагоре, кучето се спря, вдигна глава и седна, изпълнявайки командата. – Момичето ми, колко си умна.

– Как може да допускате кучетата на съседите в къщата си? – прошепна в шок Елена Владимировна.

– Защо съседските? Тя е наша. А е в къщата, защото е домашна. Живее при нас.— В къщата?! Но това е нехигиенично! — възкликна със задушен глас свекървата. — И Миша не обича кучета!

— Не, мамо, ти не обичаш кучета. Здравей, — каза Михаил, влизайки в хола. — Тъкмо пристигна навреме за обяд.

— Здравей, синко! — Елена Владимировна не се помръдна от мястото си, очаквайки той да дойде и да я целуне по бузата, но Миша само леко я прегърна, а на Светка даде нежен целувка по устните.

— Е, какво, да обядваме ли? — стопанинът помириса въздуха и се усмихна блажено.

— С радост бих, Мишенка, но нямаме с какво.

— Как така нямаме?

— Ами храната е само за прасенцата. Между другото, не каза, че сте си взели и тях. Каква миризма ще има тук! По-лошо от градския въздух с коли.

Михаил погледна неразбиращо майка си, после Света, после вече подредената маса.

Мускулите на врата на младежа се напрегнаха, погледът му отново се върна към майка му, но в него вече нямаше онази лекота, която беше там само миг по-рано.

— Ако трябва да съм честен, вече бях забравил всички тези разправии, — каза Миша с горчива усмивка.

— Какви разправии, синко? Това са нашите вкусове! Правилата! Традициите, в крайна сметка! Никога не си се оплаквал!

— Аз ли? Като малък ме беше страх да ядосам баща. После, като пораснах, не исках да се карам с теб.

— Какви ги говориш?! — не вярвайки на ушите си, извика Елена Владимировна, с което провокира Лара отново да залае. — Фу! — тропна с крак жената, заплашвайки с юмрук кучето, което снаха ѝ държеше. — Тя си има, естествено, свои вкусове, — Елена Владимировна метна строг поглед към Света, — но ти какъв мъж си, щом позволяваш така да те тъпкат?! Радваш ли се да ядеш помия? Да ѝ даваш да превърне дома ти в зоопарк. Ти ли си господарят в този дом, или кой?!

— Аз, — мрачно отговори Миша.

— Тогава се дръж като господар! — издиша с облекчение и чувство за дълг Елена Владимировна.

— Къде ти е багажът? — попита я Михаил.

— Все още е в коридора! — веднага се оплака тя. — А пък съм гладна още от пътя.

— Отлично. Благодари на Света за поканата.

— Какво?..​— Благодари Светла за последния ѝ опит да оправи отношенията ви и се извини.

— Но тя…

— Мамо!

— Благодаря и съжалявам — процеди през зъби Елена Владимировна с гняв.

— Благодаря и съжалявам — процеди през зъби Елена Владимировна с гняв.

Светла ѝ кимна сдържано.

— Тръгваме.

— Къде?

— Там, където всичко е по твой вкус, с твоите правила, твоите традиции.

— Но, Михаил, аз… — опита се да вразуми сина си, но Михаил я прекъсна:

— Това вие с татко не обичахте супите, животните, живот извън града. Моето мнение изобщо не се вземаше предвид. Но татко веднъж ми даде супер съвет: „Не ти харесва нашето, направи си свое.“ Аз го направих, мамо. Но тук е моят вкус, моите правила, моите традиции. Тук стопанката е жена ми. Не ти харесва? Все още си имаш своето.

— Сине! Тя те е настроила срещу мен! — Елена Владимировна изведнъж премина в жалене. — Омота те! — добави тя със злокобен шепот.

Михаил не издържа, хвана майка си за лакътя, заведе я до антрето, взе пътната ѝ чанта, отвори вратата, в пълно мълчание я съпроводи до портата и каза:

— Между другото, Светла беше на твоя страна. Тя има добри отношения с роднините. Не ми вярваше, че може да бъде така, както при нас. В кухнята за теб беше приготвено отделно ястие. Но боршът, мамо, беше лакмусовата хартия. Показахте си истинската същност. — Михаил отвори вратата навън: — Таксито те чака.

— Ти… Но… Кога успя да го повикаш?! — промърмори Елена Владимировна, все още зашеметена от грубата искреност на сина си.

— Казах на Светла да изчака с пускането му. И бях прав.

— Ти! Да ти! — възмути се Елена Владимировна.

— Аз съм, мамо, стопанинът. Точно както искаше — каза Михаил, подаде знак на таксиметровия шофьор, остави майчината чанта на земята и, без да чака тя да влезе в таксито, затвори портата и се прибра.

— Заклинание — окончателно реши диагнозата Елена Владимировна и, вече седнала в таксито, потърси в телефона си начини да развали такава напаст. Трябваше да има нещо, което да ѝ върне сина!

Дереккөз