Надежда, стиснала устни и се тръшна обратно на дивана.
— Поканих ви — започна бавно Ива, — за да изясним един въпрос. По-точно, цяла поредица от въпроси.
Тя се обърна към зълва си:
— Надежда, кажи ми, моля те, колко Иван ти плаща издръжка?
— А на теб какво ти е? — изсъска тя. — Да не са твоите пари?
— Отговори на въпроса.
Надежда се размърда неспокойно на дивана.
— Ами… Петнадесет хиляди на месец. Най-много. Когато изобщо плаща.
— Лъжеш — каза спокойно Ива. — Иван?
Той мълчаливо извади папка от куфарчето си и я подаде на Димитър. Той я взе и започна да прелиства.
Веждите му бавно се повдигнаха нагоре.
— Това какво е? — попита дрезгаво той.
— Извлечение от сметката — поясни Иван. — Плюс касови бележки, разписки.
— Дай насам! — Галина грабна папката от сина си. Сложи очила и се зарови в документите. — Надежда! Това вярно ли е?
Надежда скочи:
— Какво ви става, всички ли сте се наговорили? Какво право имате?
— Седни! — изрева Галина. — И ми обясни защо месеци наред просеше пари от брат си, когато сама имаш такива суми по сметката?
— Аз… това… — Надежда се запъна и безпомощно огледа стаята. — Димитърче, нали разбираш…
— Не, не разбирам — отвърна глухо Димитър.
Галина продължаваше да прелиства документите. Лицето ѝ ставаше все по-бледо.
— Така… — най-накрая каза тя и остави папката. — Значи за аквапарка Иван ти е дал пари?
И за почивката? И за телефона? И за хладилника?
Надежда мълчеше и си хапеше устните.
— А ти значи просеше от брат си? — продължи Галина с глас треперещ от ярост. — Разправяше ни приказки за „жалки издръжки“?
— Мамо, не разбираш! — проплака Надежда. — Трябва сама да гледам децата! Сама! А видя ли цените напоследък?
— Млъквай! — Галина удари с юмрук по масата. — Достатъчно! Всичко ми стана ясно. Добре, дъще моя, можеш да останеш да живееш при мен.
Но! – тя вдигна пръст – Едно условие: всички пари от Иван – при мен!
Аз лично ще купувам всичко необходимо за внуците си. А ти ще ядеш със заплатата си – каквато изкараш сама!
И ако случайно видя дори стотинка детски пари похарчена за теб – ще те изгоня веднага!
— Мамо! – Надежда падна на колене и обви краката на майка си.
– Стани! – Галина я отблъсна с погнуса.– Цирк ми устройваш тук…
Иван, още утре ще отида в банката и ще открия сметка – там ще превеждаш парите!
– Както кажете – сви рамене Иван.– За мен е важно парите да стигат до децата, а не до дрехи или нови телефони…
Той стана и приглади сакото си:
– Е, аз тръгвам вече. Май мисията ми приключи.
– Благодаря ви – тихо каза Ива.– Че дойдохте…
– Браво – каза внезапно Галина като погледна към Ива.– Виж ти…
А аз мислех: все носа вирнат държи… А ти всичко разбра!
Тя също стана и приглади сакото:
– Хайде, Надежда… Имаме още много да обсъждаме у дома…
Надежда все още подсмърчайки тръгна след майка си. На прага Галина се обърна:
– Ива… благодаря ти!
Автор: Анна
