Вкъщи Ива се прибра по тъмно. Димитър вече не можеше да си намери място от притеснение.
— Къде се изгуби? Защо не вдигаше телефона?
— Извинявай, — тя целуна мъжа си по бузата. — Имах важни работи. Много важни.
И, без да му даде време да се окопити, изстреля:
— Дими, моля те, събери всички за следващия уикенд. Галина, Надежда. Трябва сериозно да поговорим.
— За какво? — смаяно попита Димитър.
Ива загадъчно се усмихна:
— Ще разбереш.
Цяла седмица Ива живя като на игли.
Прехвърляше в ума си варианти за предстоящия разговор, проиграваше възможните реакции на свекървата и зълвата.
Нощем се въртеше без сън, стряскайки се от всеки шум.
Димитър усещаше напрежението ѝ, но не задаваше въпроси. Само я гледаше тревожно, когато мислеше, че тя не го вижда.
Няколко пъти се канеше да попита нещо, но Ива всеки път го отпращаше с мъгляви фрази. Не искаше да разкрива картите си преждевременно.
В събота сутринта не можеше да си намери място. Пренареждаше чашите на масата, оправяше покривката, непрекъснато проверяваше телефона си.
— Иве, какво ти е? — най-накрая не издържа Димитър.
— Потрай още малко — разсеяно го целуна по бузата тя. — Скоро ще разбереш всичко.
На вратата се позвъни. Ива подскочи и изправи рамене.
— Моля те, отвори!
На прага стояха Галина и Надежда.
Свекървата както винаги беше във вид – начесана сива коса, брошка на ревера на сакото и тежък парфюм. Надежда – в нов костюм с панталон.
— Явихме се по повикване! — пропя Галина и целуна снаха си. — Каква е тази спешност? Да не ни зарадваш с някакви новини?
Тя многозначително погледна към корема на Ива. Тя само поклати глава:
— Не е това, мамо. Разговорът е друг – сериозен е този път.
— Може да помисли човек, че внуците са несериозна работа! — изсмя се свекървата и влезе в стаята.
Надежда тупна на дивана и изпъна крака:
— Ох! Едва стигнахме! Такситата днес са истински обир посред бял ден! А с моя гръб – сами знаете как е в маршрутка…
— А къде са децата? — попита Димитър.
— На рождения ден на приятелката на Николай са — махна с ръка сестра му. — Ще останат там до вечерта. Така че съм изцяло ваша! Хайде казвайте какъв е този военен съвет?
Ива погледна часовника:
— Да изчакаме още един човек…
— Кого? — подозрително попита Галина.
Отново позвъниха на вратата.
— Сега ще видите…
Димитър отвори и застина като препариран: На прага стоеше Иван с кожена чанта под мишница.
— Какво по… — започна Димитър, но Ива го прекъсна:
— Аз го поканих. Заповядайте, Иван!
В стаята настъпи гробовна тишина. Надежда скочи от дивана; лицето ѝ пламна червено като домат.
— Това пък какъв цирк е?! Защо го доведе?!
— Седни! — сряза я Галина строго.
И се обърна към снаха си:
— Ива, обясни!
— Сега ще обясня всичко…
Ива огледа всички присъстващи внимателно един по един.
Иван седна удобно във фотьойла до прозореца и сложи чантата върху коленете си.
Димитър застина до вратата така сякаш не знаеше дали да изгони нежелания гост или самият той да избяга навън.
