— Напразно не вярваш, не може да има грешка — усмихна се миролюбиво Надежда. — Макар че, разбира се, Стоян не е кой знае какъв жених. Никога не е бил женен, работата му изобщо не е добре платена, странен човек е, сякаш чака нещо или някого.
Петя си тръгна, остави сина си при баба Надежда до училище. А когато се върна да го вземе за училище, съседът изведнъж дойде на гости. Същият този Стоян. Петя се изненада — беше се променил. Оказа се, че Стоян изненадващо си намерил добра работа и след заминаването на Петя отишъл при Надежда да попита — коя беше тази симпатична жена при нея? Нима Петя толкова е разцъфнала.
В крайна сметка Стоян започна да ухажва Петя. Точно както беше отгатнала Надежда, а може и да го беше омагьосала — нищо чудно за нея. Но вече няма значение. Неугледният и досега непризнат жених Стоян наистина се оказа сродната душа за Петя. Именно за такъв мъж тя бе мечтала. Как другите са го пропуснали — дори е странно.
Щастието понякога чака търпеливо до подходящия момент — трябва да го разпознаеш и да не го подминеш. На някои любовта им се пада в младостта, а на други в зрелостта вече не бива да са сами.
Доволна е Надежда — внукът Николай е при нея и Петя със Стоян са наблизо. Добре че навремето разбра кого има най-близо до себе си.
А синът Асен си остана като откъснат залък — чужда душа и нищо не може да се направи по въпроса.
Благодаря от сърце за харесванията, коментарите и абонамента! Споделяйте любимите си разкази в социалните мрежи — това ще зарадва автора!
