Вера Антоновна беше селска жена, но не обикновена. От нея нищо не можеше да се скрие, хората сякаш ги виждаше право през тях. Важните събития научаваше преди всички, все едно някой всезнаещ ѝ ги нашепваше, непознат за другите. Петя и Николай често гостуваха при нея на село, а Петя Вера Антоновна веднага започна да нарича дъщеря. А при Петя, след като се запозна с Надежда, удивително бързо всичко потръгна на новата работа. С Николай дори размениха едностаен за двустаен апартамент и си купиха кола. Само с личния живот на Петя все така не ѝ вървеше.
Надежда отдавна я канеше със смях да ѝ гледа на бъдещия мъж, но все дните били неподходящи – както тя казваше.
А сега вече какъв жених за Петя – петдесетте наближават. Тя напазарува разни лакомства и продукти, взе на Николай тениски и анцузи и след работа в петък двамата хванаха пътя към селото при така наречената несъстояла се свекърва или мама Надежда, както отдавна я наричаше Петя.
Надежда на своите осемдесет и малко беше много колоритна жена.
— Петя, навреме пристигна! Днес е точно денят, в който най-сетне ще мога да ти посоча този човек, с когото ще бъдеш щастлива до края на дните си! И да не спориш! — заяви още от прага Надежда.
Николай прегърна любимата си баба и веднага отпраши с колелото при приятел. А Надежда без никакво бавене започна странен и необясним ритуал.
