Отпускът се провали и Петя беше ужасно разстроена. Не успяха да върнат екскурзията без загуба, а и синът ѝ беше огорчен. Николай е на дванайсет, Петя отдавна му беше обещала, че ще отидат в планината, синът мечтаеше за това, а сега на работа възникнаха неприятности. В крайна сметка искаше най-доброто, а стана както винаги.
— В петък ще те закарам при баба Надежда, няма смисъл да стоиш в града — строго каза Петя на сина си. Николай първо се намуси, но след половин час се развесели — разбра, че и приятелят му Димитър също е при баба си на село. Няма да му е скучно.
Баба Надежда или просто Надежда — несъстоялата се свекърва на Петя. Те имат чудесни отношения, просто бащата на Николай, бившият началник на Петя — Асен — е женен. И както се оказа, той изобщо не възнамерявал да се развежда, когато замайваше главата на Петя. А тя тогава, вече на трийсет и шест години, реши да задържи детето. Защото нямаше какво повече да чака — все пак беше вече на трийсет и шест. Така ѝ се роди Николай.
Колко голяма беше изненадата на Петя, когато при нея дойде Надежда. По някакво чудо тя научила, че ѝ се е родил внук и веднага пристигнала от селото си при Петя. Асен със съпругата си нямаха деца и Николай като любим единствен внук зае почетно място в сърцето на баба си.
Асен и жена му приеха това равнодушно — живееха с други интереси. А Надежда сякаш усети, че само в Петя и Николай ще намери сродни души.
