От стаята се чува звънкият смях на Венета и шумът от местене на мебели – явно е решила да премести фотьойлите „по-удобно“. Габриела стиска перилата на балкона толкова силно, че кокалчетата ѝ побеляват.
— Повече не издържам, Александър — прошепва тя. — Просто не мога.
Семейният обяд е в разгара си. Просторната всекидневна е изпълнена със звън на прибори и оживен глъч от разговори.
Габриела седи начело на масата и механично сипва салата в чиниите на гостите. Ръцете ѝ леко треперят, а по бледото ѝ лице избиват червени петна.
Венета сияе, разказвайки поредната история за това как трябва да се води домакинство:
— А пък снаха̀та на моята приятелка Теодора е такава чистница! Всеки ден мие пода, представяте ли си? Ето това е домакиня!
Нели кимва одобрително, хвърляйки кос поглед към Габриела. Пламен се е разположил на стола, дъвче шумно и не откъсва очи от телефона си. Александър неловко се върти на мястото си и избягва да поглежда жена си.
Габриела бавно оставя купата със салатата на масата. В стаята изведнъж става много тихо – сякаш всички усещат, че предстои нещо важно. Тя вдига очи и поглежда право към свекървата си.
— Венета — гласът ѝ трепери, но с всяка дума става по-уверен. — Пламен. Трябва да кажа нещо.
Александър застива с вилица по средата между чинията и устата си. Нели спира да дъвче.
— Разбирам, че сте свикнали да сте центърът в живота на Александър. Това е нормално – вие сте му семейство — Габриела поема дълбоко въздух. — Но когато идвате тук, аз се чувствам като слугиня в собствения си дом. Местите ми вещите, критикувате начина ми на живот, нареждате ми какво и как да правя…
— Габриела, та ние просто искаме да помогнем! — прекъсва я Венета, но Габриела вдига ръка.
— Моля ви, оставете ме да довърша — гласът ѝ звънти от сдържани емоции. — Дори не питате за моето мнение. Вчера поканихте гости без изобщо да попитате дали мога да приготвя вечеря. Пламен усилва телевизора до дупка точно когато работя вкъщи. Местите ми вещите и говорите за чистотата така сякаш не умея сама да се справям…
В стаята увисва тежка тишина. Лицето на Венета постепенно пламти от притеснение.
— Не сме искали да те обидим, Габриела! — гласът ѝ звучи объркано. — Просто у нас винаги така е било…
— Мамо… — изведнъж се намесва Александър и всички го поглеждат изненадано. — Габриела е права.
Той става и пристъпва до жена си, поставяйки ръка върху рамото ѝ:
— Трябва да уважаваме нейното пространство и правилата ѝ тук. Това е нашият дом и Габриела прави много за нас – а ние честно казано забравяме понякога да я благодарим.
Пламен най-сетне откъсва поглед от телефона си и гледа брат си недоумяващо. Нели и Кирил се споглеждат мълчаливо.
