С единствения им син се случи нещастие. След като го загубиха, родителите осъзнаха болезнено, че сега единственият човек, който им е останал, е внукът.
Затова решиха да му осигурят собствено жилище. Още повече, че до пълнолетието на Иван оставаше съвсем малко.
На пръв поглед – трябва да се радват на такъв подарък, но именно от тази квартира в семейството на Ралица започнаха сериозните проблеми.
Тихомир беше невероятно ядосан. Как така! Той успя да си купи апартамент чак на четиридесет години, а това хлапе – едва шестнадесетгодишно и вече има собствено жилище! И то по-хубаво от неговото!
Това справедливо ли е?!
И започнаха скандалите.
Без никаква причина Тихомир започна да говори лошо за бащата на момчето и да упреква родителите му. Иван също си получаваше своето.
Виждаш ли го – израснал бил същият „безполезен“, като баща си, и толкова хитър, колкото дядо си и баба си.
Ралица защитаваше сина си и родителите на бившия си съпруг. Дори ги даваше за пример: виж какви хора са – погрижили са се за бъдещето на единствения си внук.
– И защо ги наричаш хитри? – питаше тя Тихомир. – Никога не си ги виждал, нищо не знаеш за тях.
– Почтени хора такива подаръци не правят! Крадци! Сигурно! И още какви измамници! Виждаш ли, внуче, какъв неудачник има майка ти за мъж! Баща ти беше сто пъти по-добър!
– Не знаех, че имаш така богато въображение – усмихна се Ралица. – Откъде ти идват тези идеи? Помисли малко: защо им е всичко това? Просто обичат внука си, това е всичко. А ти правиш драма от нищо.
– Никаква драма не правя. Познавам такива хора – всички са еднакви – отвърна мъжът й. – По-добре кажи какво ще правим с апартамента?
– Какво значи „ние“? Защо „ние“? – учуди се Ралица. – Апартаментът принадлежи на Иван, той ще решава какво да прави с него.
– Това хлапе ли?! – издиша Тихомир. – Сериозно ли говориш?
– Стига толкова! Няма да обсъждам това с теб и то в такъв тон! – ядоса се Ралица.
