До този момент Радослав, след като получи диплома за режисьор, замина за Америка да снима документално кино и повече не се върна в България.
МАЙЧИНСКА ТРАГЕДИЯ
Последната любов на Ралица – цирковият администратор Орлин – беше с осем години по-млад от нея.
Въпреки това, романът им пламна дори напук на неодобрението на родителите на Ралица. А съдбата най-сетне ѝ поднесе подарък – дългоочаквана бременност.
Но и тук щастието се оказа крехко. На фона на изострено душевно разстройство и непрестанен натиск от страна на майка ѝ, Ралица почти се отказа от новородения си син.
— Няма да се справиш — повтаряше Мила, гледайки треперещите ръце и устни на дъщеря си. — В такова състояние…
Не, Ралица безумно обичаше своя Данаил. Но майчинството в нейното разбиране приличаше повече на красива картина: умиление, целувки, нежни думи… А пелените, ризките, кашите, безсънните нощи и капризите ѝ изглеждаха нереални и просто не можеше да ги побере в главата си.
След изписването от родилния дом младата майка издържа при родителите си само седмица, а после с облекчение се върна в просторния си апартамент на Кутузовски. Момченцето остана при баба си и дядо си.
На шест месеца Данаил беше даден в детска градина, после – в интернат за деца на заети родители. Ученическите тетрадки на детето бяха осеяни с двойки.
До девети клас се появиха пропуски дори в основните знания. Ралица обиколи света надлъж и нашир, но намери най-добрите частни учители за сина си, за да може той да кандидатства във висше училище.
Между другото изборът на професия също не беше негов.
— Моят внук ще стане лекар — категорично заяви Мила.
Въпреки че всички виждаха как очите му светят по време на училищните спектакли и с какво вдъхновение момчето свиреше на пиано и китара.
— Артист! — възхищаваха се учителите по музика.
— Безделник! — поправяше бабата.
Въпреки всичко синът на Ралица и Орлин израсна талантлив и целеустремен. След като завърши медицина, замина за Америка, където изгради блестяща кариера като неврохирург. Ожени се и нарече дъщеря си Ралица.
Данаил още нямаше годинка, когато Ралица разбра: тя пак е бременна. Изглеждаше радостно… Но семейният съвет отсече:
— С такъв мъж нито второ дете трябва да имаш, нито излишни проблеми са нужни!
Ралица, свикнала да се подчинява на волята на майка си, отново прие решението. Много по-късно – изпращайки сина си в САЩ – тя ще превърта тези моменти в главата си:
— Тогава ми се струваше лудост да раждам второ дете. А сега мисля… Може би щеше да е момиче? И тя нямаше да замине… Синът ми порасна и отлетя… Поредната ми грешка…
По-късно Орлин ще разкаже своята версия: уж синът му бил отнет по настояване на властната Мила. Самият той – уморен от натиска – просто… се предал. Мнозина го сметнали за малодушие. Но кой знае какво всъщност е ставало зад затворените врати на техния апартамент?
През 2008 година Ралица се появява за последен път на екран. Филмът „Нирвана“ стана тихото сбогуване на народната артистка с киното.
Нито следа от някогашния блясък — само неизменното достойнство, което не може да бъде заличено нито от годините, нито от болестта.
Ралица никога нищо не е искала и никога не е жалвала съдбата си. Живееше със скромна пенсия — но с царствено спокойствие.
Можеше да похарчи последните пари за флакон парфюм „Шанел №5“ или копринен шал — това беше нейният особен шик! Да играеш последната роля не по-малко убедително от всички предишни…
Ако не беше болестта й — тази болест бавно размазваща границата между реалността… Един ден в парка една притеснена жена попита Ралица:
— Да ви помогна ли?
— Не, мила моя — отвърна тя с онази усмивка, която веднага озаряваше очите й с мек светлик.— Всичко ми е наред… Разхождам се… Просто забравих къде живея…
По-късно стана ясно: почувствала се зле навън; засрамила се да поиска помощ от минувачите; просто седяла и чакала… Елегантна жена с изправен гръбнак във вече захабено (но все така стилно) палто…
На 4 май 2014 г., народната артистка Ралица напусна този свят.
