— Ще имаш деца — заяви тя. — А талантът ти вече го има сега. Ако изпуснеш момента… И всичко, край.
ЖУРАВЛИ
Щом получи диплома от Щукинското училище, Ралица веднага направи крачка към върха на кинематографичния Олимп, като получи главната роля на Ясмина в безсмъртната драма на Тодор „Летят жерави“. Но триумфът ѝ имаше горчив вкус.
След като изгледаха филма, българските чиновници осъдиха „прекалената емоционалност“ на нейната героиня, а Хрушчов дори избухна в ругатни. Ясмина бе наречена „паднала жена“, а самият филм едва не бе пратен в архива.
Спаси го Канският кинофестивал. „Жеравите“ неочаквано за всички спечели „Златната палмова клонка“, а Ралица бе отличена за най-добра женска роля.
Тогава започнаха да го прожектират във всички киносалони на България, а около Ясмина се зароди цяла мода. Момичетата си рисуваха същите очни линии и правеха същата прическа.
Но най-важното — Париж прие Ралица като принцеса. Говореше се, че Пикасо дълго разглеждал лицето ѝ, сякаш обмислял как да го изобрази. Очарованият Жорж ѝ подари часовник и прошепна: „Бъдете моята Теодора“.
Перспективата беше примамлива, но изискваше огромна жертва. За блестяща кариера във Франция трябваше да поиска политическо убежище. Но с каква цена би ѝ се отплатил този избор? Какво щеше да стане със съдбата на майка ѝ, баща ѝ, брат ѝ, съпруга ѝ и всички нейни любими хора?
Освен това за Ралица понятието Родина никога не беше празен звук. В сърцето ѝ живееше искрена и трепетна любов към родината, към Стара Загора — пред която всички западни изкушения и перспективи бледнееха.
А по време на снимките при Ралица откриха туберкулоза. Здравето на младата актриса беше подкопано от военните години, а после колосалното натоварване окончателно изтощи организма ѝ. Диагнозата трябваше да се пази в строга тайна — най-малката информация можеше да доведе до отстраняването ѝ от снимките.
След шестнадесетчасов работен ден Ралица се прибираше у дома почти в безсъзнание. Но никога не признаваше слабост пред никого. Само тя знаеше с какви невероятни усилия си заслужаваше всеки кадър.
ИСТИНСКОТО ИЗПИТАНИЕ
Година по-късно Тодор, вдъхновен от общия им успех, отново покани актрисата във филма си „Неизпратено писмо“. Но снимките се превърнаха за младата жена в истинско изпитание.
Шест дълги месеца екипът прекара в глухите сибирски тайги, където дори лятото нощем захлаждаше силно, а през зимата температурите надхвърляха всякакви граници. Брезентови палатки, ледена вода за миене сутринта и оскъдна храна… Всичко това стана ежедневие за Ралица.
Веднъж тя получи сериозни изгаряния по ръцете си докато се топлеше край огъня. После последваха безкрайни настинки и кашлица, която не я оставяше да спи нощем. Но най-страшното стана към края на снимачния период — нервната система на артистката отказа; пристъпите на неконтролируем плач се сменяха със странно вцепенение и тя можеше с часове да гледа втренчено в една точка.
Точно тогава лекарят съобщи новината — присъда за жена чието тяло и душа бяха вече напълно изтощени:
— Бременна сте.
В очите на Ралица проблесна ужасът; тя разбираше добре — предстои тежък избор…
Любомир я молеше да задържи децата. А тя само стискаше юмруци и повтаряше:
— Трябва първо да оздравея! Иначе няма повече да мога да играя! Разбираш ли?
Това беше последната капка: двамата се разделиха делнично и без сцени — сякаш затваряха последната страница отдавна прочетена книга.
НОВ СРИВ
Изглеждаше сякаш след „Жеравите“ всички врати към киностудиите ще са широко отворени пред нея. Но съдбата реши друго: вместо ярки драматични роли от родните майстори Ралица получи три международни проекта — всеки оставил у нея противоречив вкус.
„Леон Гарос търси приятел“ и „Те вървяха на Изток“ впоследствие сама зачерква от паметта си: толкова маловажни й изглеждаха тези роли… А филмът „Алба Регия“ за унгарската съпротива започваше като сбъдната мечта…
