— Наистина ли искаш да свържеш живота си с това момче? — съскаше Мила. — Къде са неговите роли? Къде са парите? Ще седиш между четири стени с тълпа гладни деца, докато той обикаля по снимки?
Ралица затвори очи, усещайки как познатото чувство на покорство стяга гърлото ѝ. Така и не се беше научила да спори с този глас, който още от детството ѝ определяше: как да живее, с кого да се среща, кого да обича…
Богато детство
На 4 май 1934 година във Велико Търново се ражда момиче, на което е било писано да стане една от най-ярките звезди на българското кино.
Ралица — дъщеря на блестящия Антон, любимецът на публиката, човекът, чието име ехтеше из цялата страна.
След раждането на дъщеря им Антон почти веднага напуска Велико Търново заедно със семейството си. Първо се озовават в Благоевград, а после се преместват в Стара Загора.
Малката Ралица расте сред театрални афиши, гримьорски четки и разговори за нови роли. Изглеждаше сякаш пътят ѝ е предначертан. Но майка ѝ Мила я виждаше само в балетни палци.
Ралица послушно въртеше фуетета в студиото към Музикалния театър „Немирович-Данченко“ и се готвеше да кандидатства в хореографското училище към Големия театър.
Говори се, че самата Милена като видяла грациозната ѝ осанка ѝ предрекла велико бъдеще. Но балетът е жестока стихия. Преподавателите преценили, че данните ѝ не са достатъчни и мечтата за сцената на Големия театър рухнала.
След като завършва училище, момичето подава документи в Щукинското училище и без особени усилия е приета. А можеше ли да бъде иначе?!
Екзотична, почти загадъчна красота, дълбочина в погледа, естествена харизма… Приемната комисия я гледаше със същото възхищение, с което някога зрителите гледаха баща ѝ.
ПЪРВА ЛЮБОВ И ПЪРВА РОЛЯ
Златни пясъци през лятото на 1953 година — пропити със слънце и аромат на море — стават съдбовният град за Ралица. Младата студентка изведнъж получава покана за главната роля във филма на Игор „Мексиканецът“. А до тяхното студио снимат „300 години назад…“ с младия актьор Любомир — вече обещаващо име.
Още щом го видя — високият тъмнокос красавец привлече вниманието на Ралица. Освен това из цялата страна вече гърмеше филмът с негово участие „Златко“.
Името на Любомир беше навсякъде по устите на хората, но самият той изглеждаше малко дистанциран и държеше резервирано отношение към момичетата.
Веднъж по време на обедната почивка той прекоси снимачната площадка с твърда крачка и нерешително спря пред Ралица.
— Как се казваш? — попита той.
Тя повдигна поглед и веднага съжали. Очите му бяха толкова открити и искрени, че й секна дъхът.
— Любомир! — внезапно извика асистентът. — Чакат те при реквизиторите!
— По дяволите! — дръпна се той леко раздразнен, но не си тръгна веднага. — Ралица… Може ли аз… ние…
— Утре! — прекъсна го тя смело. — Там при мидите! Само без този глупав перука!
„ЩЕ ИМАШ ОЩЕ ДЕЦА…“
Романът им продължи цялото лято край Златни пясъци. Там младите влюбени сключиха брак. А когато пристигнаха в Стара Загора заживяха в родителския апартамент на Антон на улица Песчаная.
Пари им подхвърляше Антон Валерианович; домакинството въртеше Мила; оставаше им само да се обичат един друг. Но скоро Любомир заговори за деца.
— Аз ще работя ти ме чакай у дома! — предложи той веднъж на Ралица.
Тя мълчеше. Как да обясни на мъжа си че мечтите й не са свързани със семейното огнище? В съзнанието й вече изплуваха образи от бъдещи роли: страстни монолози, пронизителен поглед отблизо, драматични паузи…
Привличаше я шумът по снимачните площадки; възторженият шепот от залата; онзи магически миг когато букети политат към краката ти…
А тогава авторитарната майка отново се намеси:
— Наистина ли искаш да свържеш живота си с това момче? — съскаше Мила.— Къде са неговите роли? Къде са парите? Ще седиш между четири стени с тълпа гладни деца докато той обикаля по снимки?
И когато Ралица вече носеща близнаци стоеше пред избора си именно думите на майката натежаха повече…
